От Зума до Фидел Кастро: 15 играчи, които може би не знаехте, че са били част от ЦСКА

След като преди седмица разгледахме някои играчи, които голяма част от футболните фенове са забравили, че са били част от Левски по една или друга причина, дойде ред да обърнем внимание на някои случаи и от другия гранд ЦСКА. Доста емблематични футболисти са изкарали кратък период на „Армията“ по линия на отбиването на военната си служба, други пък са стартирали кариерата си при „червените“, а са се наложили на друго място. Трети пък са попаднали при „армейците“ по някакво съвсем различно стечение на обстоятелствата.

10 футболисти, които може би сте забравили, че са играли в Левски
Христо Бонев
Пловдивската легенда Христо Бонев записва шест мача за ЦСКА през сезон 1967/68 г.

, като головият му коефициент е отличен. Зума бележи пет попадения за „армейците“. След време иконата на Локомотив (Пловдив) споделя, че е бил закаран насила на „Армията“ с военна джипка. От ЦСКА предлагат на Бонев да остане в отбора и да продължи да плете голови комбинации с Димитър Якимов, Цветан Атанасов и Никола Цанев. Зума обаче избира да се върне на „Лаута“. След отказа на пловдивчанина в ЦСКА пристига снайперистът Петър Жеков.

Красимир Балъков
През лятото на 1990 г. Красимир Балъков почти е трансфериран в ЦСКА. Футболният магьосник пристига на „Армията“ от Велико Търново и дори е представен като ново попълнение. Димитър Пенев обявява, че ще разчита много на Бала, когото започва да пуска като централен нападател в летните контроли. От своя страна Краси бележи голове и споделя, че е запален цесекар. Добре, но запалянковците на Етър приемат на нож трансфера. В резултат започват стачки в Търново, а феновете заплашват, че ще затворят магистралата, докато не видят техничаря обратно в тима на Георги Василев. Намесват се и местните структури на СДС. Така в крайна сметка Балъков се връща в Етър.

Николай Тодоров – Кайзера
Не много хора помнят, че бившият капитан на Левски Николай Тодоров има кратък престой в ЦСКА. През 1984 г. Кайзера отбива военна служба и за малко облича фланелката на „червения“ гранд. Бъдещата легенда на Левски дори записва официален мач за ЦСКА – влиза на мястото на русенския нападател Йордан Димитров при победата с 2:1 над Славия. Героят на Левски от мача с Рейнджърс дори е овековечен на календара на ЦСКА за 1985 г.


                        Кайзера с екипа на ЦСКА – третият на втори ред

Александър Шаламанов
Не много известен факт е, че голямата легенда на Славия Александър Шаламанов започва кариерата си в ЦСКА. Шами е закаран в „червения“ отбор като войник от свой приятел, а славният наставник Крум Милев моментално вижда в него наследник на Кирил Ракаров. Първоначално Шаламанов се обиграва в юношеските групи на „армейците“, а през сезон 1962/63 г. записва два мача в „А“ група. Шами обаче решава да напусне ЦСКА в посока Славия, където го тегли сърцето. Още през 1963 г. той е избран за Футболист №1 на България.

Георги Славчев
През зимата на 1997 г. в ЦСКА пристига бившият полузащитник на Левски Георги Славчев. Той става част от отбора на Георги Василев, който записва златен дубъл. Футболистът е докаран в Борисовата градина с колата на известния фен на „червените“ Васил Бурановски – Пожарната. Юношата на „сините“ записва 10 срещи за ЦСКА, в т.ч. е титуляр във финала за Купата на България срещу Левски. Три дни преди финала Славчев получава оферта от Санкт Гален и става ясно, че ще се раздели с „армейците“ след края на сезона.

Симеон Симеонов
В хода на сезон 1973/74 г. ЦСКА записва паметни успехи, но има проблеми под рамката. Контузии вадят от строя конкурентите за фланелката с №1 Стоян Йорданов и Йордан Филипов. Ръководството на „червените“ се обръща към бившия именит вратар на Славия Симеон Симеонов, който няма клубни ангажименти и е съгласен да помогне. От „Армията“ пишат до родната футболна централа и УЕФА, за да получат разрешение да картотекират Футболист на България за 1968 г. Мони записва 11 мача на вратата на ЦСКА, в т.ч. четвърфиналните срещи за КЕШ с Байерн (Мюнхен). Силните игри за „армейците“ носят на Симеонов място в селекцията на България за Мондиал’74. След финалите обаче 28-годишният страж слага край на кариерата си по здравословни причини.

Илиян Киряков
През есента на 1994 г. към ЦСКА се присъединява един от българските герои от САЩ’94 Илиян Киряков. Дебютът на сърцатия футболист е на 6 ноември срещу Лекс Ловеч (2:0). За „червените“ Кирячето има над 2 000 минути, записани в общо 23 мача. След години бившият национал споделя: „Не случих на добър момент да отида в ЦСКА. Точно тогава в клуба имаше големи проблеми и това се отразяваше на целия отбор“.

Антонио Ананиев
Помните ли Антонио Ананиев? Титуляр на вратата на Славия през 80-те години и на тази на Локомотив (София) в началото на 90-те. През лятото на 1993 г. Банана пристига в ЦСКА, където играе 18 мача във всички турнири. По това време Ананиев записва и 90 минути в квалификацията за САЩ’94 срещу Швеция (1:1). След това Банана се връща за кракто в Славия, преди да отлети за Германия, където достига дори до титулярите на Кьолн.

Марин Бакалов
Доскорошният рекордьор по мачове в родния елит е истинска легенда не само на пловдивския футбол, а като цяло. Със своите 454 мача в „А“ група, предимно за Ботев (Пловдив), Бакалов е на второ място по брой срещи, като едва преди година беше задминат от Георги Илиев. За ЦСКА Бакалов има два сезона, в които записва 46 мача и отбелязва осем гола, а през първенството 1989/90 г. става шампион с „армейците“ и печели Купата на Съветската армия.

Илиян Стоянов
Едва ли мнозина си спомнят, че Коловати всъщност стартира професионланта си кариера именно на „Армията“. През сезон 1995/96 г. бранителят записва три срещи за ЦСКА, а след това се завръща в родния Кюстендил, където играе за коравия тим на местния Левски. През 2000 г. преминава при „сините“ и при престоя си на „Герена“ редовно изразява бурно радостта си при победи над „армейците“. През 2007 г. като играч на ДЖЕФ Юнайтед има проблеми с треньора и из медиите се завърта мълва, че може отново да облече червената фланелка. Стоянов обаче заявява: „Няма никакъв шанс да се подвизавам в този отбор. Ако се върна, то това ще е в Левски. Изпитвам голямо уважение към клуба и не мога да го предам по този начин“.

Драголюб Симонович
Вероятно всички си спомнят, че Дуци беше ръководител и треньор на „Армията“ през 2011 г. Тогава първо е главен мениджър, а след това и наставник на отбора в тандем с легендарния Димитър Пенев. Всъщност обаче това не е първият престой на Симонович в ЦСКА. През сезон 2001/02 г. той идва и като футболист в тима. За съжаление обаче проблем с контузия му попречва да вземе участие в повече от два мача и в края на шампионата полузащитникът слага край на състезателната си кариера. Единият от двубоите е скандалният мач в Петрич, когато съдията Антон Гецов отменя три гола за ЦСКА и срещата завършва 0:0.

Тодор Праматаров
Нападателят е един от най-солидните голаджии в България през 90-те години. Най-много неговото име се свързва с реализаторския приз през сезон 1996/97 г. на „А“ група, когато с екипа на Славия набутва 26 попадения на противниковите вратари. Има успешни и плодородни откъм голове периоди с екипите на Локомотив (София), Шумен и Монтана, но всъщност единствената титла на България за Праматаров е с екипа на ЦСКА. През есента на 1991 г. той записва 14 мача и отбелязва четири гола за „армейците“.

Сашо Ангелов
Доскорошният треньор на Ботев (Враца) остава във футболните летописи най-вече с дългия си престой в Локомотив (Горна Оряховица), како и с успешните си два сезона в Ботев (Пловдив). През 1996 г. около него се разиграва истинска трансферна сага, след като се оказва, че Ангелов има подписани трудови договори с два отбора – ЦСКА и Локомотив (София). Първоначално „армейците“ надделяват в борбата и той записва два мача в турнира Интертото. След това обаче олелията става още по-голяма и босът на „железничарите“ Николай Гигов се оплаква на БФС и УЕФА и в крайна сметка това се оказват единствените две срещи на доведения баща на Валери Божинов за „червените“.

Александър Костов
През 1958 г. легендата на Левски получава повиквателна да изкара военната си служба. По тази линия записва и два мача за ЦДНА, макар и доста неохотно заради любовта си към „сините“. След като приключва военния си дълг Сашо Костов изкарва един сезон в Ботев (Пловдив), преди да се върне на „Герена“ за още десет отлични години и да се превърне в един от символите на Левски.

Бонус

Любопитно е, че някои други емблематични фигури са обличали червената фланелка, но не са записвали официални мачове. Христо Йовов е на път да подпише с „червените“ преди да облече екипа на Литекс. Христо дори тренира с „червените“ на Панчарево, но в крайна сметка се разминава с „Армията“ и заминава за Ловеч. Валери Божинов също провежда няколко тренировки с „червените“ през лятото на 2012 г., като дори започва да се шушука, че нападателят може да остане за постоянно в клуба, но това така и не се случва.


      Гунди, предпоследният на долния ред, в контролата със СКА

Известен факт е, че и най-голямата легенда на Левски Георги Аспарухов е бил част от ЦСКА. През 1960 г. Гунди е повикан да служи в спортната рота на ЦСКА, а на 1 ноември 1961 г. той играе за „червените“ в приятелския мач срещу СКА (Ростов на Дон). В този двубой се отбелязва краят на състезателната кариера на Манол Манолов – Симолията. Във филма „Балада за Гунди“ актьорът Георги Чубрилов разказва, че Аспарухов е вкарал два гола за ЦСКА срещу Сливен.

С леко намигване в тази класация влиза и емблематичният лидер на Куба Фидел Кастро. При една от визитите си в България през 70-те години Коменданте ен Хефе решава, че му се играе баскетбол. От родното ръководство не се бавят и събират играчите на ЦСКА, които се разделят на два отбора, като в единия от тях се пази място и за Фидел, който облича потник на „армейците“.

Иван Славков – Батето също е носил червената фланелка като състезател по водна топка. Същото важи и за журнлистическата легенда Никола Ексеров, който дори е капитан на армейските ватерполисти. Сашо Диков пък представлява ЦСКА по белите писти в ските.

Автори: Филип Друмчев и Денислав Денчев