Има един човек, който със сигурност би нарисувал днешната коронавирус ситуация и нейните герои по начин, по който никой друг не би могъл: с усмивка, ирония и без никакъв страх. Защото срещу страха той бе здраво имунизиран.
Всъщност той остана с многото си карикатури по старите вестници, с няколкото запазени стенописи и в спомените на стотици хиляди българи.
На 26 март, преди тринадесет години, този човек събра кадастроните, перата и теша си, махна ни с ръка и отлетя да разсмива с веселите си рисунки Господа.
Колко талантлив е бил Борис Димовски може да се съди по факта, че той спечели огромната си слава на рисувач само с един процент от таланта си. Останалите 99 използвал, за да се бори с живота. Поне така казваше. А той никак не е бил лек.
От село Яврово, където се е родил, жените не си губели времето да четат вестници, защото и без това не можели, но дали на света десет професора, един писател и него. Този писател написа „Диви разкази“ , а приятелят му пръв нарисува героите им като ги облече точно според теркя на Хайтов.
Освен тях Димовски изографисва още: овце, номенклатурчици, мишки, магарета, люти чушки, президенти ганьовци и депутати. Защото за малко земляческият му електорат го прати във Великото народно събрание. За това време той казваше, че е направил стотина скици, малко борчове и три изказвания.
Макар, че излагаше становищата си съвсем спокойно, в залата те имаха реакцията на атомна бомба. След като слезе от трибуната, мигом върху него се стоварваше анатемата и от ляво и от дясно. А той искаше нещо съвсем нормално: Тодор Живков да дойде и даде обяснение за това, което е вършил, военната служба да се намали и представи формула, по която народът да се помири. С пълно болшинство нито едно от тези предложение не се приеха.
В своя занаят Димовски ценеше норвежкия карикатурист Улбрансон, но не отричаше и таланта на свой братовчед, който докато пасял овцете, не преставал да рисува по скалите офицерски профили с мустаци и високи фуражки. В световен мащаб явровецът се поставяше редом до Жак Ефел и още десетина други.
Според преятелите от детинство, никога в ранна възраст Борьо не е говорил, че ще става художник, но когато професорът му в Академията Илия Бешков, още в първи курс, видял изографисан от него гол модел, извадил петстотин лева и ги поставил на статива му.
Философ и мъдрец Борис Димовски беше известен с навика си да прави не това, което трябва, за да е добре, а това, което иска, нищо че ще е зле. Той не отиде с първите ни родни дисиденти на закуска при френския президент Франсоа Митеран, а предпочете обяд със Цар Симеон Втори в Мадрид. Това подлуди неговите приятели социалисти, а Негово Величество му отвърна с покана за сватбата на дъщеря си Калина. Там той се оказал най-бедният от гостите, но това не попречило да го наредят на представителната маса. До него седяла красива мароканска принцеса, която гледал с възхищение и страдал, че не я е сращнал по-рано.
Дали заради факта, че художникът не чуваше добре, а апарачтечо, което трябваше да го спасява от глухотата, често беше развалено, ставаше така, че обикновено другите слушаха него. Думите сякаш бяха извадени от някой дълбок, неизчерпаем чувал с мъдрости: Мъжът има нужда от девет жени, казваше: Да произвежда ток, да храни дявола, да си търси реброто, да заглавиква ангела. Любовта е като отиването на луната, твърдеше, мислиш кой знае какво, а там-само пръст и къмъни. Или: Бракът е центрофуга: мъжът излиза от него изпран, изгладен и изтискан. Това е 24-часов работен ден с минимално заплащане.
Закачаше се и със своя приятел Радой Ралин, който намираше за пълна своя противоположност: „Винаги съм бил нежен и лоялен в любовта, докато той е повече по спектаклите-казваше. – Види на улицата някоя млада жена и въпреки, че е непозната, отдалеч започва да й се радва: Добър ден, госпожо, колко добре изглеждате, дано ви бисира партньорът ви тази нощ. Дамата му се усмихва и славата му на съблазнител расте. Той е от Сливен, а аз – селско момче от Родопите. Затова съм по мълчалив и затворен, но не изключвам да съм имал повече завоевания от него.
Освен магаретата и номенклатурцчиците, покрай работата си в култувото предаване „Всяка Неделя“ Борис Димовски шаржира и много от най-първите мъже и жени на планетата. В рисунката му Горбачов дърпа дявола за опашката. А той рогатият- грамаден и внушителен като кремълската кула, с огромна червена звезда на ревера.
Като загледал италианската поплегенда Дзукеро Димовски веднага разбрал, че е човек добър и суетен като всяка шоузвезда. По нататък анализирал, че е състрадателен и излъчва самодоволство. А когато самият Дзукеро видял шаржовете си, направо се шашнал, поискал да си направил снимка с маестрото, ги прибрал всичките му творби.
За „Лютите чушки“ няма да говорим, не защото за тях всичко е казано, а защото по волята на властта, те изхвърчаха като сажди през комина на Полиграфическия комбинат в София. Покрай тях изгоряха и Ралин и Димовски. Причината – една невинна епиграма озаглавена: Глух но послушен, в която се казва: „Сит търбух, за наука глух.
Всъщност драмата на авторите, уволнени отвсякъде, дойде най-вече от картинката под нея: прасе, чийто опшака бе оприличена на подписа на Тодор Живков. Димовски обаче, винаги и отричал, да е рисувал нещо подобно, защото никога не е знаел как изглежда парафа на Първия.
Исак Гозес
