Най-бляскавият клубен турнир в света на футбола – Шампионската лига, е спрян за неопределено време. Причината – епидемията от коронавирус. Докато чакаме всичко да отмине и звездните двубои да се възобновят, от Sportal.bg потърсихме мнението на известни спортни журналисти.
Кой е най-незабравимият мач в ШЛ? Ето какво отговориха колегите:
Румен Пайташев: Не рядко мачовете в директните елиминации – четвъртфинали и полуфинали, са много по-запомнящи се от финалите. Редица финали са доволно скучни. Като финал Милан – Ливърпул от 2005 година се откроява – обрат, драма, всичко. Този мач изпъква. От полуфиналите бих посочил минагодишния мач Ливърпул – Барселона, 4:0 след 0:3 на „Камп Ноу“. Изключителен мач! Паметен е и полуфиналът Ювентус – Манчестър Юнайтед 2:3 от 1999-а, тогава италианците поведоха с 2:0 в 11-ата минута, коментирах този двубой. Като превъзходство: Милан – Барселона 4:0 в Атина, когато всички мислеха Барселона за фаворит, но се получи друго. То си има логично обяснение, но това е друга тема.
Асен Спиридонов: В Шампионската лига най-незабравимият мач безспорно е Манчестър Юнайтед – Байерн от 1999 година. Говорим за финал, може да е имало и по-вълнуващи мачове, но това е финал, решен по този начин. Това го издига над останалите мачове. Когато говорим и за КЕШ, ще сложа един български елемент. При всяко положение трябва да е някой от великите мачове на ЦСКА. Смятам, че мачът им с Аякс през 1973 година е най-великият мач в българския клубен футбол. Бил съм на най-големите мачове на ЦСКА, когато са елиминирали европейски шампион: Аякс, Нотингам и Ливърпул. Говорим за най-големия български футбол. ЦСКА – Аякс е №1, защото имаше най-малко случайност в елиминирането на Аякс. Нотингам беше най-скромният от тези съперници. Над елиминирането на Нотингам поставям това на Реал Сосиедад – този отбор беше с 5-6 испански национали, бяха много силни, но ЦСКА отстрани и тях. Ливърпул беше елиминиран в предните години, имаше проблеми и с други отбори от социалистическия лагер. Но Аякс беше абсолютен хегемон до този момент, затова слагам за №1 в българския клубен футбол мача ЦСКА – Аякс.
Петър Василев: Мачът е един – Байерн срещу Манчестър Юнайтед! Бях там, коментирах финала, запознах се с Дейвид Бекъм. Това е топ! Свърши мачът, бяхме в баскетболната зала до „Камп Ноу“, където беше пресцентърът. Тръгваме си с Павката Бошнаков, Бог да го прости, и гледаме един автобус без никакви надписи на него. На средната врата Бекъм си говори по мобилния телефон. Викам: „Бошнаков, това ако не е Бекъм, да не съм Василев“. Павката погледна, отиде до него, каза му две думи, човекът приключи разговора, дойде при нас, имаше и други наши журналисти там. Направихме си снимки. Велик мач, с велик обрат в добавеното време.
Алекси Сокачев: Незабравимите мачове в Шампионската лига за мен са два – Ливърпул срещу Милан през 2005 година в Истанбул и Лудогорец срещу Стяуа. Ливърпул и Моци.
Стефан Георгиев: Не знам дали няма да е прекалено клиширано, ако кажа Ливърпул – Милан 3:3. Но като се замисля, може би наистина е това – от гледна точка на развитие и значимост. Като се има предвид, че не съм от никой отбор в Европа, може да се каже, че мнението ми е обективно.
Георги Попвасилев: Най-незабравимият мач в ШЛ за мен за съжаление е финалът през 1999 година, когато тези симпатяги от Манчестър Юнайтед биха Байерн. Начело на симпатягите беше Съра с червения нос, който не знаеше къде се намира в тактически план през цялото време на мача. При 1:0 за Байерн и две греди за Байерн, се случи така, че онези вдигнаха купата. Оттогава обаче Манчестър Юнайтед срещу Байерн не е хванал ръка и никога повече няма да хване.
Ивайло Ангелов: Няма как да не посоча Манчестър Юнайтед и Байерн през 1999 година. Честно казано, очаквах изравняването, защото имаше някакъв щурм в последните минути на финала. Вторият гол в добавеното време обаче беше истински шок за мен, огромен шок! Наистина един невероятен и незабравим мач!
Борис Касабов: Най-яркият ми спомен е от КЕШ. Говоря за финала през 1974 година Байерн – Атлетико Мадрид, който се игра в два мача тогава. Атлетико поведе в 114-ата минута, Луис Арагонес вкара гола. Байерн изравни при много комични обстоятелства, наскоро го разказвах. В последните секунди Атлетико бавеше времето, тогава го видях за пръв път, закараха топката на корнера, започнаха да клатят. Байерн им я измъкнаха и Шварценбек я ритна от 40 метра, Рейна я изпусна и 1:1. След два дни вече ги биха 4:0. Реал Мадрид срещу Ювентус в Кардиф стана един от най-добрите финали, беше страшен купон. Милан и Ливърпул в Истанбул е един от идиотските мачове – Милан трябваше да ги бият с 5:0. Първото полувреме трябваше да е 5:0 за Милан, после стана нещо, футбол е, игра е. Малко е раздуто покрай този финал. 3:0 и после 3:3, хубаво, но чак толкова… Гледам и играта в края на краищата.
