Треньорът на U15 Петър Карачоров даде специално интервю за клубната телевизия на гранда Левски, в което сподели своето мнение от изминалия полусезон и впечатляващия резултат от 15 победи в 15 мача в Елитната група. Наставникът разкри и част от методите си на работа, включващи високо темпо на игра през целия мач.
Г-н Карачоров, здравейте. Първо поздравления за успешното завършване на сезона.
На първо място сте в Елитната група до 15 година. Как се постигат 15 победи от 15 мача?
– Здравейте. Благодаря Ви. Честно казано никой не беше очаквал, че ще направим такова постижение, дори самият аз. Смятам, че за да се стигне до там да запишем този успех, бяха решаващи много фактори. Първо постоянството, което имаше през целия полусезон. Друг основен фактор е трудолюбието и себераздаването в тренировки и мачове. Характерът, който проявяваха играчите в трудните моменти. Разбира се, имаше ситуации, в който имахме и малко късмет, без него не бихме могли да постигнем всичко това. Бих искал да допълня и удовлетворението си от работата на целия треньорски щаб, които ми помагаха и искам да им благодаря.
Вярно ли е, че сте изгубили бас с играчите си относно тези 15 поредни победи?
– Да, наистина е така. Ще внеса пояснение. В течение на сезона когато отборът печелеше победа след победа, аз реших да направим един малък облог с децата, при който им казах, че ако успеят да спечелят всички мачове до края на полусезона, ще изпълня едно тяхно желание. В противен случай, аз щях да съм печелившият. За моя голяма радост, това е един от басовете, който с удоволствие загубих и разбира се изпълних обещанието си към децата.
Какво беше обещанието?
– Ние сме клуб, който държи много на дисциплината на правилното хранене. След края на полусезона, децата поискаха пица и торта, което не знам дали се е харесало на шефа на школата. Изпълних обещанието си и преди една от тренировките ги почерпих с желаните неша.
Хубаво настроение демонстрирате и много важно, че сте изпълнили това обещание. Някоя от тези мачове остава ли по-трайна следа и някоя победа беше ли по-сладка?
– Със сигурнот всяка една победа е изключително важна. В Елитната група няма такава, която да е постигната с по-малко усилия. Винаги има мачове, които остават по-запомнящи се. Това е Вечното дерби срещу ЦСКА, което за моя радост и целия щаб спечелихме. Бих добавил и мачът срещу Септември (София), в който отборът прояви страхотен характер и успя да направи пълен обрат в добавеното време.
Работата с деца е много деликатна независимо дали говорим за спорт или пък образование. С какви методи си служите вие, защото отстрани се забелязва респекта към вас в очите на играчите?
– Да, наистина. Работата с деца е много деликатна. Някои отстрани може да каже, че е и трудна. В моя случай, тя е изключително приятна, тъй като работя с талантливи деца. Важно е да се намери балансът между отношенията на играчи и треньор. Аз се стремя да съм достатъчно строг когато е необходимо и сме в игрова обстановка. Същевремено в свободното време преди или след тренировка отношенията са по-разчупени и приятелски.
Имате ли предварително изготвена стратегия за работата и разговорите с децата или реагирате според ситуацията?
– Не. Всяко едно дете е различен характер и с всяко едно от тях трябва да се подходи строго индивидуално. Освен всичко това, се стремя да следвам концепцията която ни е дадена от ръководството. Мисля си, че към момента я прилагаме успешно.
В тази фаза на развитието на играчите кой е най-важният компонент, върху който трябва да работите. Физика, дисциплина или нещо друго?
– Не може да се каже, че има един или два компонента, които са по-важни от другите. Трябва да се работи върху всичко много комплексно като да се мине през серия от методически стъпки, за да може да се изгради един завършен футболист. В тази възраст е много трудно да знаем кой ще стане професионален футболист. Затова ние държим много на дисциплината на терена и извън него, представянето в училище, както и чисто човешките ценности на всяко едно дете. Все пак, ако говорим за един единствен компонент, без който не може, това е характерът. Колкото и да си техничен, бърз и силен, нямаш ли характер, не можеш да играеш в Левски.
Вие сте в школата в 2017 година. Какво според Вас се промени в Академията?
– Да, вече 2 години и половина имам щастието и късмета да работя в най-великия клуб в България. В последната година има промяна в инфраструктурата. Започна да се обръща все повече внимание на ДЮШ. Тук се работи върху реновирането на съблекалните, изграждането на нови такива. Работи се върху обновяването на общежитието. Обръща се внимание на кадрите от ДЮШ. Голяма част от децата получават шанс да тренират с мъжете, което мисля, че е голяма емоция за тях. Всички знаят, че един от най-добрите футболисти Станислав Иванов е продукт на школата. Всичко върви в положителен аспект.
За да излезем малко от футболното игрище – знам, че имате малка дъщеричка, това означава ли, че у дома футболът не е на такава почит?
– Да, наистина имам малка дъщеричка, само на 2 години. Отговорът ми на въпроса обаче е не. Вкъщи се гледа само и единствено футбол. Тя е един от най-малките фенове на Левски. Гледа всички мачове на моя отбор, които се предават по Левски Тв като на не малка част от тях е и пряк свидетел по стадионите. Мога да допълня, че тя все още се учи да говори, но едни от първите й думи са от химна на Левски, който вкъщи се слуша постоянно по нейно желание. Ние сме изцяло спортно семейство. Благодаря на съпругата ми и на дъщеря ми, че се съобразяват с работата ми и моите настроения преди и след мач, когато съм изцяло концентриран. Благодаря им и за подкрепата.
Какви цели си поставяте за предстоящата 2020 година?
– Пожелавам здраве за мен и на моето семейство. Децата в отбора да се предпазят от контузии, да продължат да работят все така усърдно и трудът им да бъде възнаграден с републиканска титла. Школата на Левски да продължи да се развива и да дава все повече кадри на първия отбор.
