Интервюто е направено за американския Esquire, като колегите са се срещнали с Лейк Бел, за да я поразпитат за новия ѝ филм „Превратът“ с Оуен Уилсън и Пиърс Броснан.
През средата на интервюто Лейк Бел хвърли една от част от морски шах през стаята. Когато свършихме с разговорите, тя стана и си го взе с думите: „Чакай само да си взема този пенис-пръстен.“ Това в общи линии ни показва колко нежна е тя и колко забавна в същото време.
Бел е участвала във всичко от комедийни предавания („Детска болница“, „Влажно топло американско лято“) до индийски филми, които сама е писала и режисирала („В един свят“), но в един жанр не бе вземала роля до сега. „Превратът“ е филм пълен с насилие, който се развива в неназована азиатска страна по време на бунт. Бел и Оуен Уилсън са съпруг и съпруга, които са приклещени там и им се налага да се спасяват от бунтовниците, които се опитват да ги убият.
Доста се различава от ролята ѝ във „Влажно топло американско лято“, където е еврейка на име Дона, но рязката смяна на платната в кариерата на Бел е ход, който ние адмирираме. Срещнахме се с Бел наскоро в хотел Лондон в Лос Анджелис, за да поговорим за „Превратът“, „Влажно топло американско лято“, снимането на тройка и защо от Marvel и DC трябва да ѝ дадат роля на супер-герой.
Какво те накара да снимаш екшън-филм?
Това е част от любовта ми към актьорството. Обожавам възможностите да пътувам до далечни земи, да виждам различни светове и да се преструвам, че съм друг човек с други виждания за живота. Този филм („Превратът“) е толкова далеч от всичко, което съм правела до сега. И не говоря за героинята си, защото тя в известен смисъл си прилича с мен, а по-скоро за това бързо да преобърнеш целия си свят с краката надолу. Всички сме сънували този кошмар, защото виждаме какво се случва по целия свят. Това да си в страна, чийто език не говориш е страшно. Това, което ми хареса най-много в сценария, е, че не става въпрос просто за екшън, а за една семейна история.
Имаше ли част от теб, която си каза: „Супер! Ще мога да правя каскади.“?
Част от мен наистина се вълнуваше, че ще получа шанса да правя неща, които не съм правела до сега, като каскадите и това да отида в тази част от планетата. Никога не съм била в Тайланд преди. Беше доста съблазнително. Но да, каскадите бяха най-готини! Винаги съм искала да стана част от проект, в който да подложа тялото си на изпитание. Тук ми се случи за пръв път.
Коя бе най-страшната каскада?
Еми, секнах си кръста още на втория ден. Знам, че звучи като старчески проблем. Но просто се случи. Не е като да съм от най-трудоспособните. Не спазвам никакъв режим. Дори не се подготвих за самия филм. Идеята все пак беше да сме обикновени хора, а не някакви екшън-герои, но в крайна сметка това не ми се отрази добре. Имаше сцени, в които си се изискваше да имам известна сила. Не исках да заприличаме на екшън-герои, но, за да издържа месеците на тичане и физически препятствия, трябваше малко от малко да се стегна. А аз не го направих. За следващата си екшън-роля ще наблегна именно на това. Но да се върна на въпроса. Най-страшната сцена бе онази с нападението. Там се чувствах най-неудобно. До някъде това се дължеше на факта, че 90% от екипа бяха тайландци. Постоянно се крещеше на език, който не знам. Това ми действаше доста изнервящо. Когато всички в каскадата не говорят английски, не можеш да разчиташ на кодовата дума за спри.
Значи за бъдещите си планове искаш да се натренираш и да измислиш универсална дума за спри на всички езици?
Да. Нещо, като „блока“. Когато кажа „блока“, ще означава, че трябва веднага да спрем на английски, френски, италиански и т.н.
Преди или след „Влажно топло американско лято“ за сне това?
О, пред! Заснех „Влажно топло“ вчера-онзи ден. Шегувам се! Заснех „Влажно топло“ около четири месеца след като родих дъщеря ми и се налагаше да нося комбинезони, за да прикривам някои части.
То не беше ли модно решение?
До някъде – да. Обичам да нося комбинезони. Падам си по тях. Във „В един свят“ си ги носех, във „Влажно топло американско лято“ също. Винаги щом ми е позволено, ще ги нося. Щях и сега да съм така за малко.
Какво беше чувството да влезеш във „Влажно топло“, като нов персонаж?
Беше интересно. Не ми позволиха да се почувствам като нова. Вече се бях снимала в „Детска болница“ (, където Дейвид Уейн и Майкъл Шоуотър участват). Ние сме в нещо като мрежа. Комедийният жанр си има мрежа, която наподобява семейство. Шоуотър ми е далечен братовчед. Дейвид Уейн ми е по-скоро като брат. Кордри също. Така че все едно се присъединих към проекта на братята и братовчедите ми. Малко като кръвосмешение.
Значи си се почувствал все едно там ти е мястото?
Да. Ако Дейвид, по-познат като Уейно, ме помоли да направя нещо, аз просто му отговарям: „Добре. Разбира се.“
Наричаш го Уейно?
О, да!
И би направила всичко, което те помоли?
Обикновено. Точно за това попадам в такива бъркотии през цялото време.
Кое е най-странното нещо, което си се съгласила да направиш?
О, Боже. Още най-вероятно не съм го направила, но почти със сигурност ще кажа да. Спомням си, че бях четиримесечно постнатална на снимачната площадка и ми се налагаше да кърмя и да си слагам помпата между сцените. Носех и от онези комбинезони. Един път дори не бях прочела сцената, която ще снимаме, защото бяха в бебешки режим. За пръв път се връщах на работа след раждането и бях емоционална развалина в главата си. Не бях прочела нищо и Дейвид дойде с думите: „Значи, да поговорим за тройката…“ Той ми говореше, а аз го запитах: „Хаха, добре, но какво ще снимаме днес? Защо сега говориш за някаква шега с тройки?“, а той: „Не, ние снимаме тройка днес и исках да разбера всичко е наред с това.“ Реакцията ми: „Какво?! Дай да видя страницата! Просто ми дай страницата. За бога, Уейно!“ Но това е готиното във „Влажно горещо“, защото се чувствам комфортно с тези хора, тъй като те са семейството ми. Това беше най-добрият начин да се завърна след раждането.
Значи не си имала нужда от дума за стоп във „Влажно топло“?
Не. Просто казвах: „Уейно, какво правиш?“ по много експресивен начин. „Може ли всички да сме с Altroids, щом ще се целуваме като 16-годишни?“
Как се целуват 16-годишните?
Много кофти. Езикът е отвън, а целта никога не се уцелва.
Любимата ми част е, когато героинята ти се обръща към Рош Хашана с просто Рош.
Рош! Смях се доста в онзи ден. Трябваше да го заснемем няколко пъти. Много е забавно. Има доста такива моменти. Заиграваме се доста. Казвам им: „Надявам се, че всички знаят, че съм толкова абсурдна!“ Беше доста забавно. Доста по-различно от „Преврата“.
Как възнамеряваш да се развиеш още повече след съпоставянето на двата проекта?
Какво мога да направя? Сигурно да стана супер-герой или пак да ми дадат да играят някоя дебела котка в анимиран филм, както направих в „Тайния живот на животните“. Играя голяма, дебела, саркастична, но и леко несигурна котка. Имам и това в портфолиото си, така че остава да стана супер-герой.
Някой конкретен ли искаш да си?
Не знам. Виж, има доста варианти. Ежегодно правят по около четири такива филма. Сигурно има някой, в който бих могла да играя.
Не можеш ли да се обадиш на Поул Руд и да си уредиш участие в „Ант-Ман 2“?
Ще се обадя на Поул. Но той не може да помогне. Ще трябва да потърсим някой по-нависоко. Би трябвало да има офис, в който можеш да се обадиш. Трябва да има пичове и мацки в костюми, които да ти дават това, което искаш. Нещо като: „Дайте ми шибаната роля на супер-героя!“ Май това трябва да го върши агента ми.
Все пак планираш ли да правиш още екшън-филми?
Следващият ми филм ще е „Един мъж, моля“, където ще играя британка, пълна противоположност на Симон Пег, в британска романтична-комедия.
Как е британският ти акцент?
(Прави британски акцент) Ами, живях там и си служа малко с измама. Прекарах четири години и би трябвало малко да го имам. Получава ми се.
Читателите ни не могат да те чуят да правиш британски акцент.
Просто добавете: „Прави безукорен британски акцент. Най-добрият, който съм чувал. Мисля, че всъщност тя може и да е британка.“ Можете ли да си представите? Аз да съм всъщност шибана англичанка и през цялото време да правя толкова добър американски акцент?
Говорейки за странни неща, които си правела, се сещам за ролята ти в така наречената „white knuckler“ от „Лигата“.
Защо не я върнат? Да говоря ли с тях? Тук вече мога да се срещна с високопоставените лица. „Лигата“ беше доста оригинален във фразите на героите.
Истинското ти наследство е „white knuckler“.
Може и това да е моят супер-герой – Белият Нъклър. Виждаш ли как го завъртях в края на интервюто. Готово!
