Георги Георгиев (ТК „Хасково 2015“, гр.Хасково) триумфира като двоен шампион на Държавното лично първенство по тенис на закрито за юноши до 14 г. в Пловдив. Георгиев спечели титлата на сингъл без да загуби нито един сет.
В турнира по двойки Георги е първи в тандем с Павел Маринов (ТК „Супер Спорт“, гр.Варна). Георгиев стигна и до четвъртфиналите на Държавното лично първенство на закрито до 16 г. в Бургас след като започна от квалификации. През 2018 г. е двоен шампион от Държавното първенство на открито до 12 г. През тази година Георгиев триумфира с титлата на Мастърса до 13 г. за наградите на „SPORT DEPOT“ в Свиленград, а през 2017 г. спечели Мастърс турнира до 11 годишна възраст. Става мастърс шампион на страната и още като десетгодишен през 2016 г., когато спечели и международния турнир Champions bowl в Испания. През този сезон Георги има две титли по двойки на турнири от Тенис Европа до 14 г. Заедно с Илиян Радулов (ТК „Тракия СКЛАТ“, гр.Пловдив) е първи на турнира от втора категория Elia Cup. В тандем с Виктор Марков (ТК „Диана“, гр.София) побеждава на турнира от трета категория в Сливен.
През 2019 г. два пъти е полуфиналист на сингъл, а през 2018 година триумфира с две титли на сингъл и две по двойки на турнири от Тенис Европа. Георги е част от националната формация по програмата на БФТ „Новите шампиони“ през 2019г. Бе част от националния отбор за европейските зимни и лятни купи през 2017 и 2018 година. Спечелил е повече от десет титли на сингъл и двойки от държавни турнири. Започва да тренира в ТК“Свиленград“, а от новия сезон е състезател на ТК „Хасково 2015“. Има по-голям брат и по-малък брат Руси, който също се занимава с тенис и вече има няколко спечелени турнира. Днес в рубриката „Младите звезди на България“ ще представим Георги Георгиев.
– Георги, разкажи кога започна да тренираш тенис, как и кой те запали по този спорт?
– За първи път стъпих на корта на 01.08.2010г., родителите ми са запомнили датата. Бях на 3 години и десет месеца. Сам пожелах да играя тенис, защото ми се струваше интересно. Този спорт включваше всичко, което обичах – много движение, простор, топка, приятели. Започнах в група с още няколко деца и от детската градина ме пускаха сам да ходя три пъти седмично на кортовете, които бяха наблизо. Родителите ми бяха подали до директорката молба за това. Но помня, че и в дните, когато нямах тренировка, успявах да заблудя лелята от групата ми, че имам, и отивах на кортовете, като висях там, докато ме приберат.
– Кои са треньорите, с които си работил?
– Започнах да тренирам с Добримира Цингова – Пейчева. Тя е човекът, когото тогава си мечтаех да победя на корта и успях едва, когато станах на 11 години. Обичам я много и винаги се чувствам спокоен и уверен с нея. Другите треньори в Тенис клуб „Свиленград“ също много са направили за мен. С Марин Атанасов тренирах доста време, а Елена – Цингова Атанасова винаги се е включвала при нужда в тренировъчния ми процес. С всички тях сме много близки.
– Чувстваш ли подкрепа за това, което правиш?
– Разбира се. Имах късмета да имам добри треньори и клуб, който ме подкрепяше изцяло. Живея на крачка от кортовете в Свиленград и не помня някога да е нямало корт, когато се налага или искам да тренирам. Красимира и Слави Цингови са хората, които винаги безрезервно са ме подкрепяли. Имам и прекрасно семейство. Най-голяма радост от успехите ми изпитват моите баба и дядо, а най-малко се вълнува от тях брат ми Руси. За него съм просто брат. Интересува го най-вече да играем футбол или да караме велосипеди заедно. По – големият ми брат живее и учи в София, но винаги когато може, идва на турнирите ми там.
– Брат ти Руси нали също се занимава с тенис, не му ли помагаш?
– Винаги бих му помагал, ако пожелае, но това рядко се случва. Честно казано, не ме слуша на корта, защото е своенравен. Но мисля, че се справя доста добре. Много е талантлив и ако повиши степента си на сериозност, може и скоро да ме победи на тенис.
– Намираме се в края на 2019-а година. Доволен ли си от постигнатото през тази година?
– Мисля, че спортната година започна добре за мен с третото ми място на сингъл и титлата ми на двойки в Държавното лично първенство до 14 години в зала. Продължих с титлата в първия държавен турнир през месец февруари в Добрич. После концентрирах усилията си в международните турнири. Честно казано, можех да се справя по-добре на сингъл на тях. Тази година обаче, ми бе доста тежка, тъй като често сесъстезавах с по-големи на възраст деца и бях доста натоварен в училище. Но все пак постигнах целта си да ме приемат в езиковата гимназия в Хасково в паралелката, в която желаех. През втората половина на сезона се справих по-добре. Имам две титли и два финала на двойки, както и два полуфинала на сингъл на международни турнири от ТЕ. Мисля, че добре се представих и на двата турнира до 16 години, в които участвах. Спечелих мастърса до 13 години, както и първия държавен турнир в Хасково през месец ноември, вече от новия календар на БФТ.
– Ти си част от програмата Новите шампиони, колко е важна тази програма за развитието ти?
– На този въпрос ще отговоря с удоволствие. Аз всъщност за пръв път бях включен в програмите на БФТ още през 2017г., когато още нямах 11 години. Това бе програмата „3Т – Тенис Тийм Талант“, която съществуваше тогава за втора година. През 2018 година също бях част от нея, а през 2019 година вече и част от програмата „Новите шампиони“. Не мога да изброя пътуванията, които имах с националния отбор по тези програми, но те никак не бяха малко. Повечето от тях бяха с Даниел Ангелов, който в продължение на три години бе мой треньор като национал. Благодарен съм за това, което той и БФТ направиха за мен. Тенис лагерите, физическите подготовки, тестовете, работата с психолог, кондиционните изследвания, срещите, събранията, пътуванията, ме накараха да се чувствам като професионалист. Почти няма мои връстници, че и по-големи деца, от най-добрите в Европа, които да не познавам и да не са мои приятели. Имам самочувствието като българин навсякъде, където съм бил, и мисля, че ние с нищо не отстъпваме на тенисистите от другите държави. В много голяма степен това се дължи на работата по посочените програми на БФТ.
– Къде според теб беше най-силното ти представяне през годината?
– Календарната 2019-та година приключи чудесно за мен с двойната титла от Държавното лично първенство за юноши до 14 години в Пловдив. На това първенство играх добър тенис и мисля, че добре започвам своя преход от детския към юношеския такъв. През идната година нивото ми на игра неимоверно трябва много да се повиши, за да бъда конкурентен на физически по – силните от мен момчета на 15, 16, че и повече години. Сега съм на навършени 13 години и се опитвам все по – силно да удрям топката, а и физическото ми израстване би следвало да допринесе за това.
– Има ли нещо, за което да съжаляваш, че не постигна през годината?
– Да, това, че не спечелих на сингъл международен турнир от календара на Тенис Европа до 14 години. Но през 2020 година съм амбициран да го направя, тъй като още съм в тази възраст.
– Към какво ще бъде насочена подготовката ти?
– От настоящия сезон съм състезател на ТК“Хасково 2015“. Тенисът в Хасково, както знаете, има добри традиции. Създадена е добра организация, има тренировъчна база, осигурени са условия за физическа подготовка. Тренировъчният ми процес се ръководи от Димитър Господинов, а в него участват и другите треньори от клуба Невена Шопова и Николай Парасков, както и кондиционния треньор Васил Христов. Треньорите ми са взискателни и строги. Виждат нещата в перспектива и са ми поставили задачи, които трябва да изпълня. Те се състоят в това да подобря тактическата си дисциплина по време на мачове, технически да отстраня някои грешки в отделните елементи на играта си и да повиша физическата си подготовка. Мотивиран съм да отговора на техните изисквания.
– На какви турнири ще наблегнеш през следващата година?
– Целите ми през годината ще бъдат концентрирани в представянето ми на турнирите от календара на Тенис Европа. Вероятно ще участвам на държавното лично първенство на открито, където ще трябва да защитавам титлите си, а от държавния календар ще предпочета турнирите за възраст до 16 години.
– Върху какво трябва да работиш най-много?
– От малък винаги ми е говорено едно и също, от треньорите, родителите, близките, приятелите – че не трябва да проявявам емоции на корта, да не губя концентрация и да водя битките си докрай. Признавам, че не обичам да греша, яд ме е, когато губя точки и трудно си го прощавам. Никога не се сърдя на противниците си за моите загуби, по характер съм много самокритичен. Контролът над емоциите е основната ми цел, след която идват всички останали – движението по корта, добрата тактика, изчистването на грешки при ударите.
– Ще имаш ли време за почивка по празниците?
– Най-хубавото на празниците е, че сме в ученическа ваканция. Дори и да тренирам, пак ще намеря свободно време, за да отида на село, да се разходя в гората, да поиграя с брат ми и с приятели, да се наспя сутрин. Почивката ми ще бъде кратка, тъй като още на 27.12.2019г. заминавам за Русия, където ще участвам в турнира от супер категорията на Тенис Европа в Москва, а след това на турнир от първа категория в град Резан. Ще празнувам Нова година в Москва. За пръв път на този празник няма да бъда със семейството си, но се надявам да е вълнуващо.
– Какво обичаш да правиш в свободното си време?
– От малък обичам всички видове спорт – футбол, плуване, туризъм, колоездене. Почти не помня в свободното си време да съм правил нещо, което да не е свързано с движение. Може би само понякога вечер играя на компютъра, гледам филм или чета книга.
– Имаш ли хоби?
– Освен футбола, който винаги съм обичал, в последно време много се запалих по баскетбола. Купих си баскетболна топка и кош, а и научих всички баскетболни площадки в Хасково и Свиленград. Много се забавлявам от този спорт. Обожавам също да съм сред природата и обичам животните. В къщата ми на село имам прекрасни четири кучета и котка.
– Как успяваш да съчетаваш училището и тренировките?
– Тръгнах на училище шестгодишен. През есента на 2019 година завърших седми клас с пълно отличие. Издържах и матурите си с много добри оценки. Вече съм ученик в ЕГ“Проф. д-р Асен Златаров“ в град Хасково. До момента имам отлични оценки – много шестици и няколко петици. В езиковата имам чудесен класен ръководител, готин директор и добри учители. Със съучениците ми сме големи приятели. Живея сам в общежитието на училището в град Хасково. Всеки ден до 14,30 часа съм на занятия, а от 15 до 17ч на тренировка. Подготвям вечер уроците си. Малко ми е трудно с наваксването на пропуснатия материал, когато отсъствам заради турнири, но вече съм свикнал. Не се оплаквам, защото знам, че училището е много важно.
– Какво си пожелаваш за следващата година?
– Това, което си пожелава според мен всеки спортист – да нямам контузии, да печеля турнири и да имам много приятели.
