Учените се добраха до същината на един от най-древните ръкописи на Чингис хан – сутрата „Ключ към разума“ („Оюун түлхүүр“) на старомонголски език, съхранявана в архива на Националния музей на Република Алтай.
Проф. Ирина Невска е разшифровала в съвместен изследователски проект етнографски и фолклорни записки от началото на ХХ столетие, сред които е и сутрата „Ключ към разума“, става ясно от съобщение на сайта на Националния музей „Анохин“.
Авторството на сутрата се приписва на Чингис хан и датира от XIII–XIV век. Частично тя е била написана от самия Чингис хан и частично – от неговите последователи.
Словата са предавани от уста на уста и са били известни на цялото монголско население.
Това произведение се отнася към жанра сургал (поучение, наставление, напътствие). В него се възпяват старателността и мъжеството. То е било използвано за възпитание на децата, за да усвоят морални норми и правила на поведение. Поучението е копирано многократно и естествено, е претърпявало изменения, се казва в текста на изследването.
Известни са многобройни ръкописи на това съчинение на старописмен монголски език – само в санктпетербургския филиал на Института по ориенталистика на РАН те са повече от двадесет.
Откритият в Република Алтай текст е бил разшифрован и обработен филологично и лингвистично в бакалавърска дисертация на студентката Харлен Болд под ръководството на проф. Невска в университета на Франкфурт на Майн (Германия).
Ръкописът представлява само фрагмент от сутрата, тъй като много страници са загубени. Манускриптът започва с четири страници, които не се отнасят към текста на сутрата. Първата страница е озаглавена като „Класическа монголска азбука“ (название, което дословно означава „Тридесет бели букви“).
На страница 2 е дадена старомонголската азбука. Страници 3 и 4 представляват упражнения по писане. Може да се предположи, че въпросният списък на сутрата е бил упражнение по старомонголско писане. След това следва самата сутра. Нейното начало, около 11 реда, липсват, тоест очевидно е загубена първата страница. След това липсват още няколко фрагмента.
Текстът видимо е написан от трима души с различни почерци – единият от тях е много красив, вероятно на учителя или на изкусен писец. Частично е писано с бамбукови пръчки, частично – с четка. Класическото монголско писмо следва поредност отгоре надолу, редовете са разполагани от ляво на дясно.
Откъс от сутрата (адаптиран превод)
Никога не разказвай съкровеното на човек, на когото не бива да се доверяваш.
Не се поддавай на убежденията на лош човек.
Не се отнасяй прекалено сериозно към думите на жените.
Не убеждавай своя син чрез роб.
Не се съветвай с коварен (завистлив) човек.
Не нарушавай одобрението на много хора.
Към греховните (неодобрявани от други хора) постъпки не се пристрастявай.
Не възпрепятствай добродетелните дела.
До смъртта си не забравяй верните думи на най-добрия си приятел.
Не говори на неразделния си приятел лоши думи, които не се забравят./Drevnite.com
