Имало едно време един стар човек, който разкрил за внука си една житейска истина. 

– Всеки човек е постоянно ангажиран с вътрешни борби. Това е така, защото ние живеем с два вълка вътре в самите нас, започва мъдрият старец. – Два вълка? – пита малкото момче, чието невинно лице блести от истинско любопитство …

– Единият от тях е злото! Това е страх, гняв, завист, негодувание, гордост, алчност, его, подлост, арогантност, самосъжаление и чувство за вина.

 Но другият вълк е добре дошъл! Радост, мир, любов, надежда, благост, милост, щедрост, истина и вяра! – казал старият индианец. 

– И … Кой вълк побеждава, дядо? – попитало момчето, чиито очи бяха изпълнени с вълнение. 

– Винаги печели вълкът, който храниш! – усмихнал се мъдрият дядо.