Българският специалист Николай Илиев, който от няколко години работи в селекционния отдел на Борусия (Дортмунд), даде интервю пред Sportal.bg на „Сигнал Идуна Парк“. Учил е в прочутата треньорска школа в Кьолн, а също така е организирал няколко футболни семинара в България с участието на известни лектори от Германия.
„Преди време работих в Дуисбург, където условията за работа са наистина много високо ниво.
Може би само един от в България отговаря на условията, които предлага Дуисбург – Лудогорец. Говоря за базата, терените, работата на професионално ниво. За съжаление, сега Дуисбург е в криза и изпадна в четвърта лига.
Не виждам шанс за момента български клуб да се доближи до водещите германски отбори. Трябва да се инвестира много, говоря за инвестиции в детско-юношеския футбол. Това е дългосрочна инвестиция. В България искат да вземат един футболист за малко пари и да го продадат за много. Българското първенство обаче не се котира. То няма тази тежест като сръбското или хърватското първенство. Там разчитат и на доста собствени кадри – това е истината печалба: да го създадеш и да го продадеш. В България има добри треньори, но няма база, няма тренировъчни пособия.
Преди години в България имаше пирамида – аз съм от Сандански, оттам на база селекция стъпалото беше Пирин (Благоевград), после София. Сърцето беше в София. Кръвоносната система трябва да захрани сърцето. В момента всичко е пръснато. Преди да се сблъскам с Китай, фокусът ми беше насочен само в треньорството. Тогава разбрах, че то е една малка част, и важна, разбира се, от целия футбол. Една коварна част.
Аз съм юноша на ЦСКА, мога да кажа само хубави неща за този период. Времето ни сплотяваше – една стая, четири легла и един гардероб. Хванахме трудни време – 1995 г. Познаваме се с Бербатов. С брат ми трябваше да играе в Падерборн при Павел Дочев, но когато пристигнахме в Кьолн го освободиха. Записахме се в университета, където тренирахме. Един човек дойде и каза, че ще ни даде адрес, защото сме за по-високо ниво. Не знаехме къде е адресът, оказа се стадионът на Байер (Леверкузен). Решихме, че човекът нещо се шегува. Видяхме Бербатов на паркинга, обяснихме му кой ни изпраща и кого. Бербатов каза, че това е треньорът на втория отбор на Байер. Направихме контакт, тренирахме с втория отбор, но бяха такива време, че ни трябва визи. Не се получиха в крайна сметка нещата. С Бербатов се засичаме в България понякога, поздравяваме се.
Познавам се с Бернард Дитц. Имам голямо уважение и признание към този човек. Той е от друг генерация, човек на думата и честта. Дитц ми отвори портите за Китай, помагал ми е. При него стиска се ръка и няма крачка назад. Голям човек и голяма легенда в Германия!
Личеше си, че германците се наслаждаваха на играта срещу Шотландия. Сигурен съм, че могат да стигнат далеч на европейското първенство. Качествата ги имат, трябва да излязат психически разкрепостени и физически да са в топ форма. Във футбола играе е шансът, надявам се Германия да го има. Когато националният отбор върви, всички стават интересни – футболисти, треньори. Така е в Сърбия и Хърватия. Ако националният отбор България върви напред, ще е добре за всички. Илиан Илиев не го познавам, но държи добро ниво с Черно море дълги години. Разковничето е да извлече максимума от футболистите“, каза Ники Илиев в Дортмунд.
ФИЛИП ДРУМЧЕВ, специален пратеник на Sportal.bg в Германия
Последвайте каналите ни в:
Битката започна!
Докажи, че познаваш шампионата на Стария континент и спечели посещение на мистичния Анфийлд!
Включи сe