Александър Петров събра висшата лига на рока, хазяйката с каничката кафе пак не дойде…

Не са много хората, които могат да съберат висшата лига на рока на една сцена. Всъщност, като че ли той е само един-човекът, който дари думите на десетки талантливи композитори и банди, за да могат песните им да влязат в сърцата на няколко поколения и се запеят от цяла България.

Какво е общото между рокът е поезията? Александър Петров и концерта „Рок поезия“! Всъщност той е единствения поет досега, който е успял да напълни до краен предел огромната зала 1 на НДК. Вярно, че от висшата лига на политиците нямаше нито едно присъствие, но това не направи празника по-малко значим.

Хиляди, които запяха още първата песен с група „Фактор“, могат да го потвърдят. Между другото, новата политическа каста явно е забравила или това вече не я интересува, че ако днес е на върха, това до голяма песен се дължи и на Александър Петров, чийто песни взривяваха първите демократични митинги.

По думите на Румен Леонидов Сашо не е от хората, които ще видите в костюм. По-често ще го забележите с халба бира в ръка. Него рядко ще го срещнете да мъдрува по страниците на вестниците, не защото няма какво да каже, а защото предпочита да напише истината в текстовете на песните си.

Така, че да го чуят много повече, за разлика от суетните му колеги, които трупат стихосбирки, но не и читатели. На сцената е група „Фактор“!

Това, което Сашо Петров остави като думи, послания преживяване в много изпълнители артисти и групи, е наистина неповторимо. Ние сме му благодарни, защото той даде насока и на цяло едно поколение и силно повлия на ценностната му система, която за съжаление липсва, каза вокалиста й Огнян Цолов и запява:

„До последен час“. Този песен през 1999-та завладява прощадите и се изпълнява от сборна формация, в която са такива имена като Васил Найденов, Стефан Димитров, Валди Тотев, Васко Кръпката, Георги Минчев, Чочо Владовски, Вили Кавалджиев.

„Оставаме“ пее талантливата племеница на поета Ния Петрова и връща публиката към спомена за незабравимия „Оркестър без име“ . Следва Косатката.

Стенли представя вечното момче и знаменит композитор Дани Ганчев, създател на музиката на „Жулиета“. Преди години по нея страдаше всяко български момче, а в нейния образ се вживяваше всяко момиче.

„Съжалявам“, Йордан Караджив и „Сигнал“. Пубиката пее с пълен глас. Кой ли не е от нас не помни някоя от своите раздели, така красиво описани от поета.

„Живея на последния етаж, в една мансарда точно под звездите“… За съжаление хазайката с каничка кафе и сега не идва. Д2 обаче са на сцената. А за този празник на клавира е застанал такъв мастит музикант като диригентът на русенската опера маестро Димитър Косев.

Една песен накара залата на притихне. „Равносметка“, изпълнена от Наско и БТР  и написана от Александър Петров специално за големия актьор Христо Мутавчиев.

Естествено такъв един спектакъл не може и без рокдинозавъра Кирил Маречков. Той говори за Сашо, пристрастения във фотографията любител. Доколко той успява в това свое хоби знаят най-близките му, но фотографията на епохата, която направи със своите стихове, няма никакво съмнение, ще остане за поколенията.

„Тангра“ и „Нашият град“. Това е началото. Плахо и неочаквано успешно. Борис Карадимчев предлага на Сашо да напише стихотворение за някаква група от добруджанския край.

Нахвърля му и темата: любов, любов и … и още нещо. Новоизлюпеният поет обаче намира съвсем друг герой: един малък град, въпреки, че е роден в центъра на София… И става така, че всеки, който е чул песента, остава с впечатлението, че е посветена на неговото родно място, в което „освен да се влюбиш, друго няма какво да се случи…“.

Накрая и Александър Петров е на сцената. Не с костюм, разбира се. Публиката е на крака. Той е видимо притеснен:

„Преди години написах с група „Сигнал“ една песен, която ми е много скъпа „Друго време, друг страх“, посетена от два милиона слушатели в мрежата. Кометарът на едно младо момиче, истински ме развълнува. Тя пише: „Винаги съм харесвала тази песен, но едва когато почина баща ми, разбрах истината в нея. Хора, обичайте родителите си и имайте време за това…“.

Само тези думи предават смисъл на нашата професия. С това, което правим, искаме хората да станат по-човечни, по-добри, по-мъдри, по-имилостиви.““

С тези думи завърши концерта „Рок поезия“. Лисваха камарите цветя, поздравителните писма от министри и почетните плакети. Но имаше блясък в очите на всичките 4000 зрители, които не си тръгнаха и спокойно изчакаха дори петнадесетте минути прекъсване, поради повреда на уредбата.

А на вечния въпрос: текстописец или поет е Александър Петров? Най-точният отговор знаят милиони българи: Талантлив!/show.blitz./bg

 

Исак ГОЗЕС

Коментари