5 войни, за които едва ли сте чували, но те промениха света! СНИМКИ |

На глобалната икономическа сцена се разгръща истинска търговска война между САЩ и Китай. Двете най-големи икономики в света си налагат взаимно все по-високи тарифи за продукти, внесени от конкурентната страна, „врагът“ отговаря по същия начин.

Експертите предупреждават, че подобни действия се отразяват негативно не само върху стопанствата на преките конкуренти, но и върху икономиките на другите страни по света.

Въпреки това тази търговска война далеч не е първата в историята, подобни търговски конфликти има още от времето на Троянската война и Картаген, пише money.

bg.

По-долу ще ви разкажем за няколко търговски конфликти от сравнително новата световна история.

Снимка 333294

Американско-канадска търговска война
В началото на XIX век Канада става конкурент на САЩ на световния пазар. Тя заема първото място по доставката на дървен материал за Англия и Британска Западна Индия; канадските рибари проникнаха на пазарите в Южна Америка.

В Европа интересът към канадските продукти нараства. Канада става коридор, по който хората от долината на Мисисипи получават готови английски стоки в ущърб на американските търговски компании.

Незаконната търговия с Канада парализира американското ембарго върху британските стоки, наложено през 1809 година.

Канада е крепост на търговското, икономическото и военно-политическо влияние на Англия в Западното полукълбо, а нейното географско положение е пречка за териториалното, морското, търговското и политическото разрастване на САЩ.

Протекционистките политики на САЩ се превръщат в истински удар по търговските отношения между двете страни. Митническите тарифи започват да се повишават. Канада, както се очаква, въвежда мерки за възмездие.

В продължение на 75 години страните продължават да водят бавна борба, докато не бъде приет по-мащабния закон за митническите тарифите „Смут – Хоули“.

Географската близост на двете държави и близките отношения между населението обаче доведоха до факта, че компаниите не бяха обвързани с едно място и се преместват свободно между двете страни, за да избегнат тарифите.

В САЩ около 65 завода и фабрики са били закрити в този период, за да бъдат отново открити на канадска територия, макар заради това много американци да загубили работата си.

Едва с влизането в действие на договора за свободна търговия NAFTA през 1994 г. търговската ситуация между двете държави съществено се подобрява.

Снимка 374449

Митническата тарифа Мелин
Митническата тарифа Мелин едва ли е широко известна по света извън Франция, тъй като не оказа голямо влияние върху икономиките на други страни. Тази тарифа бележи края на свободната търговия между Англия и Франция.

Законът от 1892 г., по който Мелин е докладчик, определя две тарифи: максималната приложима за всички стоки, за която страната, която ги произвежда, не е включена в специално споразумение с Франция, и минималната, приложима за стоки, включени в специално споразумение.

Последицата от тази митническа система е търговска война с няколко чужди държави, в резултат на което се налага необходимостта да се осигури минимална тарифа на редица страни.

Снимка 447188

Закон за митническите тарифи „Смут – Хоули“
Законът „Смут – Хоули“ (Smoot-Hawley Tariff ) американски нормативен акт за митническите тарифи, подписан от президента на 17 юни 1930 година. Законът повишава ставките на митата върху над 20 хиляди вносни стоки.

1028 видни американски икономисти се противопоставят на закона, но президентът Хърбърт Хувър го подписва. Резултатът е отговор от други държави, които повишават митата върху американските стоки, което води до рязък спад в търговията между САЩ и европейските страни и накрая тласка икономиката към Голямата депресия.

Така през май 1930 г. Канада въвежда нови повишени тарифи за 16 стоки, делът на които в американския износ за Канада е 30%, а по-късно Канада засилва сътрудничеството в рамките на Британската общност.

Франция и Великобритания протестират и започват да развиват търговията с други страни. Германия, напротив, увеличи изолацията си от западния свят, като същевременно разширява търговските отношения със Съветския съюз.

Според официалната статистика общият внос в САЩ намалява с 66% от 4,4 милиарда долара през 1929 г. на 1,5 милиарда долара през 1933 г., докато американският износ се свива с 61% от 5,4 милиарда до 2 милиарда долара, което е по най-силен начин удря БВП на страната.

Вносът от Европа спада от 1,334 милиарда долара през 1929 г. на 390 милиона долара през 1932 г., докато американският износ за Европа се съкращава от 2,34 милиарда до 784 милиона долара.

Снимка 439198

Англо-ирландска търговска война
Англо-ирландският търговски конфликт е наказателна търговска война между Ирландия и Обединеното кралство.

Войната продължава от 1932 до 1938 година. Ирландското правителство отказва да възстанови на Обединеното кралство „плащания за земя“ от финансови заеми, отпуснати от Обединеното кралство на ирландски земеделски арендатори.

Това кара Великобритания да наложи вносни мита за много ирландски стоки. Последва и адекватен отговор на Дъблин. От наложените двустранни мита пострада повече ирландската икономика.

Търговската война приключва официално през 1936 година, но митническите проверки остават в сила. Те се запазват дори и след 1973 г., когато Ирландия и Великобритания заедно влизат в Европейската икономическа общност – днешния ЕС.

Контролите са премахнати чак през 1993 година с отварянето на Европейския вътрешен пазар. След излизането на Великобритания от ЕС този период на свободно придвижване на хора и стоки може да остане в историята.

Снимка 436364

Банановата война
През 1993 г. Европейският съюз значително повиши митата върху вноса на банани от Латинска Америка в Европа.

Собственици на бананови плантации бяха компании от Съединените щати, които подадоха до Световната търговска организация осем искания в тази връзка.

Разглеждането на този търговски конфликт продължи почти 20 години и приключи едва през 2012 година. ЕС и 10 латиноамерикански държави подписаха споразумение, с което официално се слага край на осемте отделни дела, които се водеха в СТО.

Коментари