Радой Ралин ходил при Тодор Живков заради Милчо Левиев и…

Милчо Левиев почина в Солун, малко преди да навърши 82, на 12 октомври в 22 часа, след тежко боледуване. С него до последния дъх е била съпругата му, която той определя като най-добрата джаз певица на Балканите – Вики Алмазиду.

Само две години, след като завършил Българската държавна консерватория в класа на проф. Панчо Владигеров, Милчо Левиев, след конкурс, застава на диригентския пулт на престижния Естраден оркестър на Българското национално радио.

За това място мечтае всеки български музикант, но изненадващо Левиев след около четири години се отказва от него. В интервю, което маестрото ми даде в далечната 1997-ма, той донякъде изаснява причините за това свое решение:

„Извика ме парийният секретар и ми казва:

– Другарю Левиев, край на босановите. Питам: Защо? Вие знаете ли, кой внесе боса-нова от Рио се Жанейро в Америка навремето? Североамериканските музиканти, казвам: Чарли Бъртс и Стейн Гейтс. Правилно, отвръща, това знаете. А кой изпрати Стейн Гейтс в Рио де Жанейро? Неговият мениджър предполагам.

– Това не знаете вие – Центрулното разузнавателно управление на САЩ, за да бойкотира ча-ча музиката на братска Куба.

Милчо се усмихна и продължи:

„Звучи като виц, но е истина. Такава тъпотия, можете ли да си представите. Първо ча-ча е комерсиален танц. Боса-нова няма нищо общо, това е джазов стил. Бразилски стил на ентепретиране на джаз, той не може да бойкотира нищо. На такива случаи човек може само да се смее.

После разказа и други причини, поради което е напуснал богопомазаното мяста на диригент на радоиоркестъра:

„Вместо да работим, цял ден се занимавахме със съвещания. Репертоарът беше: петдесет на сто българска естрадна музика, 30% съветска, останалото песни от социалистическите страни само две на сто оставаха за запада. Затова на плоча на „Балкантон“ Куинси Джонс го писахме като Куински, за да прилича на руснак. Правили сме невероятни работи. Като Остап Бендер-разказваше Левиев.“

Когато напуска радиото, партийният секретар не може да повярва. Дотогава никой не се е осмелявал да подава оставка.

Музикантът поема по свой път. По онова време, преди началото на всеки филм, прожектиран в българските киносалони, се излъчваше няколкоминутни злободневни, сатирични миниатюри озаглавени „Фокус“.

Радой Ралин бе една от основните фигура в създаванеге им. Музикалните илюстрациия към тях се осъществяваха от малката формация, предвождата от Милчо Левие. В нея беше и флейтиста Семеон Щерев – Банана. Така се роди и квартета Джаз „Фокус“ 65.

На няколко пъти композиторът е канен, дори със заплашителен тон, да стане член на комунистическата партии, но от отказва. От Съюза на композиторите го изключват за хулиганство. Всъщност причината е, че той протестира за безпринципния начин, по който организацията се ръководи.

След едно турне на запад Милчо Левиев не се връща. С 10 долара в джоба, той избира свободата. Дон Елис го кани в оркестъра си. От там започва кариерата му зад океана.

Когато ДС вика майка му, за да попита, защо синът й е станал предател, тя отвръща: „Той никого не е предал, а учи американците да играят хоро.

Дълги години компоизторът не смее да се върне в България. Дори през 1978-ма, когато официално го кани Министерството на културата, той се страхува и отказва.

Според Кин Стоянов, синън на Радой Ралин, баща му няколко пъти е ходил при Тодор Живков, за да търси помощ за свои колеги и приятели. Единият от тях е за завръшането на Милчо Левиев. Невъзвръщенецът научава от брат си, художникът Йоан Левиев, че вече наистина без притеснения може да долети до родината си. Това става в началото на 80-те години. Тогава Радой със сълзи на очи го посреща на летището и това много българи го видяха на телевизионните си екрани.

През 1984-та обаче, когато майка му се разболявя лошо, на сина й не е разрешено да се върне. Тогава на дневен ред е възродителния процес и посещенията в страната ни доста се ограничават. Композиторът не може да погребе майка си и е толкова огорчен, че се зарича никога повече да не стъпи в родината си.

По-късно променя решението си. Дори в същото интервю казва, че ако на 10 ноември 1989-та, годината на промените, е бил по-млад бе се върнал завинаги, като съветва българите да емигрират.

Милчо Левиев получава всички най-високи български отличия – в ключително и орден „Стара планина“. Отказва се обаче от титлата „почетен гражданин на Пловдив“ заради отношението на общинската администрация към неговиге проекти.

Исак ГОЗЕС