Троловете са лошо нещо. Ужасът на интернет: хулигани, провокатори, скандалджии, сиирджии. В историята на Скандинавия те са далеч по-страшни. Имат размери на великани, очи като диаманти, мразят хората и дори се хранят с тях.
Върлуват нощем, защото на дневна светлина се превръщат в камък.
На площада пред гарата във Флам, обаче, никой не мрази троловете. Напротив, всеки иска да се фотографира с тях, да ги погали по носа и дори да си занесе фигурката им вкъщи. Затова е готов да плати 20, 30, че и повече евро. Размерът в случая има значение. Затова и норвежците вече ги обичат.
В разгара на лятото тук най-продаваните стоки са: ножовете за сирене, рогатите викингски шапки, вълнените пуловери, топлите якета, дори ръкавиците-все полезни вещи за тези, които ще хукнат из планината, по която все още се виждат бели кръпки сняг. Цените, разбира се, са норвежки. Една кутия най-евтини цигари струва 25 лв., цената на стая в отсрещния четиризвезден хотел е 250 евро, а бирата- около десетина.
Флам е малко градче в Норвегия. Когато два огромни лайнера стоварят пасажерите си в залива му, градът изведнъж пораства няколко пъти. А това през лятото се случва почти всеки ден.
За да стигнат Флам огромните кораби преминават близо 230 километра по протежението на най-дългия норвежки фиорд „Аурландс“. Високите върхове, водопадите, горите се виждат ясно и в разгара на нощта. Сякаш тъмнината не иска да се спусне, за да не пречи на толкова хора, дошли от цял свят, да се порадват на този прекрасен шедьовър на природата.
Тук гостът може да дойде, за да изкачва върховете, да кара колело по стръмните планински пътеки, да си почине на тишина и чист въздух, да хапне сьомга от най-високо качество, но независимо кой какви интереси има, всеки плаща четиридесет евро, за да се качи на влака за Мюрдал. През 2014 година един от престижните туристически пътеводители е определил това пътуване като най-доброто в света.
Преди да седне във вагона любопитният пътешественик може да види паметникът на създателя на железницата, стар локомотив и музея, в който е събрана техниката и съораженията, които са използвани от първите й дни до днес.
Иначе нищо особено. Влак като влак, с малката разлика, че в него никой не яде печено пиле и варени яйца, а всички щракат с фотоапарати. Разбира се, не по целия път, защото тунелите по двадесет километровото трасе са точно двадесет. Обекти за снимане по време на близо 60 минутното пътуване има достатъчно: върхове, водопади, малки червени къщички сврени като буболечки в пазвите на гората, реки режещи като нож планината. Автомобили, независимо от категорията, обаче, не се виждат.
Железницата във Флам се счита за най-високата и стръмна във тази част на Европа. Някои местни реклами твърдят, че и на света, но това е доста пресилено и най-вече неточно.
И така влакът си пътува, без да бърза. Никой от пътниците не е притеснен, че ще закъснее за работа или среща. В него всички са се качили, за да попият с очи красотата на природата. А за това трябва време и спокойствие. На екраните в двата края на всеки вагон се изписва, че на всеки осемнадесет метра пътуващите изкачват сто сантиметра. По спирките тук там слизат малцина, но има една, на която дори няма гара, а се изсипват всички. От там се вижда най-добре огромен водопад. Е вярно, че не Неагарския, но и тук, хиляди тонове вода, се устремяват надолу и почти се блъскат в краката на замаяните пътешественици.
Но преживяването сега започва. Зазвучава странна музика, а в далечината, от дебрите на гората изплува руса красавица. Облечена в червена роба, която вятърът превръща в криле, тя сякаш е излязла от приказките. Ръцете й се устремени към небето, тялото й се вие като топола в изумителен танц, камерите следват всяко движение. В един миг музиката стихва и красавицата изчезва зад някаква полурухнала постройка. Режеща въздуха сирена дава сигнал, че влакът всеки момент ще тръгна и тълпата отново се обсажда вагоните. На връщане всичко това отново ще се повтори.
Още малко и композицията достига най-високата точка на маршрута си- спирка Мюрдал, 863 километра над морското равнище. Долу са водните каскади, урвите, горите, фиордите, Флам, заради който туристи от цял свят бързат насам. Дори Норвегия в един момент се е принудила да спре рекламирането им, защото не може да поеме наплива на желаещите да ги видят.
Отново сме на пристанището. Един лайнер отплува, друг скоро е пуснал котва. Влакът на гарата ги чака, за да има покаже гордостта на норвежкия инженерен гений. И тогава ни спохожда една мисъл извън темата.
В България теснолинейката от Септември за Добринище е дълга 124,7 км. По пътя си минава на раздела между Рила и Родопите. От нея също могат да се видят не по-малко красиви гледки, а последната гара Аврамово е на 1267 м. над морското равнище. Най-високата на Балканския полуостров. Но защо за нея се знае толкова малко по света, че дори в България. Явно нещо ни липсва в рекламата по света, че и у нас.А както казват специалистоте и тя е в основата на успешния туризъм./show.blitz.bg
Исак Гозес
.
