Дразнят ни доста неща. Решихме да ти презентираме най-елитно (както казва сейлс-мениджърката ни) някои от тях в бройка части. Честито!

20:10 и поне 1 човек от компанията, която чакаш от 19:58 ти звъни, за да каже, че ще закъснее. Ми, пич, ти вече си закъснял.

Задръствания, не-знам-какво-си – тия оправдания са за пред класната.

„Розичка за дамата?“ в ресторант, когато най-сетне си прилъгал супервървежната мацка. А лакът в зъбите, а? А?!

Лява лента – десен завой – това е наистина красив и явно универсален принцип, който се използва толкова често по софийските кръстовища, че си е чудо как си жив.

Триците, копеле! И всичко, което е направено от тях! Триците!

Хармониката и човекът, който отчаяно се пробва да свири на нея в трамваите. Целта е ясна – да изкара някоя стотинка – ама никак не зацепваме как надуването на нечии глави може да мине за готин вариант на свиренето „на шапка“. Просто не ста’а.

Милен Цветков – ей така, по принцип.

„Да помогна с нещо?“ в магазин. „Не“ е добър отговор. „Не, бе, майка му да е*а – ако има нещо, ще си кажа, разкарай се сега!“ е по-подходящ по принцип.

Big Brother бил голЕмо нещо, бе. Когато върви по телевизията, всеки трети ти обяснява за феноменалните битови драми на съквартирантитИ, а нямат представа кой е Оруел и какво общо има таз’ годинка 1984.

Шопингът винаги ни е дразнел. Ужасно воняща е дори идеята, че му викат „шопинг“!

„Ще желаемЕ ли нещо?“, те пита лелката в магазина. Правилният ти отговор: „Ми, не знам Вие какво ще желаете, заедно с Вас надали ще желаем едно и също в тази профанизирана екзистенция, която ни е ситуирала темпорално и пространствено тук и сега с Вас!“.

Скоро – още!