По света са фиксирани множество съобщения за находки на останки от гиганти. Те са толкова много, че обяснението на този феномен с фантазия изглежда неубедително.
Ето един непълен списък на загадъчните находки.
През 1821 година в щата Тенеси (САЩ) откриват развалините на древна каменна стена, а под нея – два човешки скелета с ръст 215 см.
В Уисконсин по време на строителство на хамбар през 1879 г. са открити огромни гръбначни стълбове и черепи с „невероятна дебелина и размери“.
През 1883 г. в щата Юта са открити няколко гроба, в които били погребани хора с висок ръст – 195 см, което е поне с 30 см над средния ръст на коренните индианци. Последните не били правили тези погребения и не могли да кажат никаква информация за тях.
През 1885 в Гастървил (Пенсилвания), в голяма могила е открита каменна гробница със скелет с височина 215 см. На стените на гробницата били изсечени примитивни изображения на хора, птици и животни.
През 1899 г. миньори откриват в Рурска област в Германия скелети на хора с ръст между 210 и 240 см.
През 1890 г. археолози откриват в Египет саркофаг с мумия на двуметрова червенокоса жена и бебе. Чертите на лицето и тялото на мумията рязко се отличавали от древните египтяни. Подобни мумии на мъже и жени с червени коси били открити през 1912 година в Лъвлок (Невада) в пещера, изсечена в скала. Ръстът на мумифицираните жени приживе е бил два метра, а на мъжете – около три метра.
Най-богат на подобни археологически находки бил ХХ век. През 1930 на находище на яспис близо до Басарста (Австралия) нееднократно откривали фосилизирани отпечатъци от огромни човешки крака. В същото време в местните речни наноси археолозите откопали каменни инструменти с тегло от 4 до 9 килограма – ножове, брадви, длета… Трудно е да си представим, че с тях може да е работил обикновен човек.
Било изказано предположение, че някога по тези места живяло племе на великани, които антрополозите нарекли мегантропуси. Ръстът им можел да бъде от 210 до 365 см. През 1985 г. антрополозите организирали разкопки в този район, в резултат на които бил открит кътник с височина 67 и ширина 42 милиметра. Според учените притежателят на този зъб трябва да е имал ръст минимум 7,5 метра и да е тежал 370 кг. Възрастта на находката е девет милиона години.
Предполагаемите мегантропуси веднага били сравнени с гигантопитеците, останки от които били открити в Китай. Съдейки по фрагменти от зъби и челюсти, техният ръст бил от 3 до 3,5 метра, а теглото – 400 кг.
През 1936 година немският палеонтолог и антрополог Ларсон Кол открил на брега на езерото Елиза в Централна Африка 12 мъжки скелета. Приживе тези великани имали ръст от 350 до 375 сантиметра. Черепите им били със скосени брадички и по два реда горни и долни зъби.
През 1971 г. фермерът Стивън Уокър от Куинсланд, докато копаел на своята нива, се натъкнал на голям фрагмент от челюст със зъби с височина пет сантиметра.
През 1979 г. в Мегалонг Вали в Сините планини местни жители открили стърчащ над повърхността на ручей камък, на който се виждал отпечатък от огромна стъпка с пет пръста. Ако отпечатъкът се бе съхранил изцяло, то би имал дължина 60 сантиметра. Оттук следва, че отпечатъкът е оставен от човек с 6-метров ръст.
Близо до Малгоа, Австралия, са открити три огромни отпечатъка от стъпки с дължина 60 сантиметра и 17 см ширина. Дължината на крачката на великана се измервала на 130 сантиметра. Следите се съхранили в застинала лава в продължение на милиони години, още преди на австралийския континент да се появи Homo sapiens (ако се брои теорията на еволюцията). Огромни следи се намират и във варовиковото корито на река Горна Маклей. Отпечатъците от пръсти от тези следи имат дължина 10 см, а ширината на стъпалото е 25 см. Очевидно аборигените на Австралия не са били първите жители на континента. Интересно е, че в техния фолклор има легенди за хора гиганти, обитаващи някога тези територии.
В една от старинните книги, озаглавена „История и античност“, която сега се съхранява в библиотеката на Оксфордския университет, има отчет за находката на гигантски скелет, направена в средата на ХХ век в Къмбърленд. „Гигантът е зарит в земята на дълбочина четири ярда и се намира в пълно военно снаряжение. Мечът и бойният му топор са поставени до него. Дължината на скелета е 4,5 ярда (4 метра), а зъбите на „големия човек“ се измерват на 6,5 дюйма (17 сантиметра).“
През 1877 г., недалече от Еурека в Невада работници промивали злато в пустинен хълмист район. Един от тях случайно забелязал нещо да стърчи над ръба на скалата. Хората се качили на скалата и с учудване открили човешки кости на стъпало и коляно . Костта била вбита в кварцитната скала и те я освободили с кирки.
гиганти, великаниКостта била счупена над коляното и представлявала коленна става и изцяло съхранена кост до стъпалото. Няколко лекари огледали костта и стигнали до извода, че кракът безспорно е принадлежал на човек. Най-интригуващият аспект от находката представлявал нейният размер – 97 сантиметра от коляното до стъпалото. Притежателят на този крак приживе трябва да е имал ръст 3,60 м. По-загадъчна се оказала възрастта на кварцита, в който били намерени останките – 185 милиона години, ерата на динозаврите, пише burgasnews.com. Един от музеите изпратил изследователи на мястото на находката в надеждата да открият и останалите части от скелета. Но за съжаление нищо повече не било открито.
Има свидетелства, че в периода на Втората световна война на територията на Полша при погребване на загинали войници бил открит череп с височина 55 сантиметра, тоест почти три пъти по-голям, отколкото на съвременен зрял човек. Гигантът, на когото принадлежал той, имал много пропорционални черти и ръст не по-малко от 3,5 метра.
Айвън Сандърсън, известен естественик и чест гост на популярното през 60-те години американско шоу „Тази вечер“, споделил веднъж с публиката любопитна история за получено от него писмо. Авторът на писмото през 1950 година работел на булдозер при строителството на път в Аляска. Той съобщавал, че работниците са открили два черепа, гръбначен стълб и кости на крака,определено принадлежащи на гиганти.
Височината на черепите достигала 58 сантиметра, а ширината – 30 сантиметра. Древните гиганти разполагали с два реда зъби и непропорционално плоски глави. В горната част на всеки череп имало кръгъл отвор. Следва да отбележим, че няколко индиански племена в Северна Америка имали обичай да деформират черепите на бебетата, за да накарат главите да придобият удължена форма. Гръбначните стълбове, както и черепите, имали три пъти по-голям размер, отколкото на съвременен човек. Дължината на костите на пищялите била между 150 и 180 см.
В Южна Африка, при разработка на диамантени мини през 1950 година бил открит фрагмент на огромен череп с височина 45 сантиметра. В горната му част имало два странни израстъка, напомнящи малки рога. Антрополозите, в чиито ръце попаднала находката, определили възрастта на черепа на около 9 милиона години.
Съществуват свидетелства за находки на огромни черепи в Югоизточна Азия и Океания. Практически при всички народи съществуват предания за гиганти, обитаващи територията на една или друга страна в древността.
