Спомен за времето, когато пералня „Перла 5” и китеникът в хола бяха символ за висок стандарт

Помните ли как минаваха дните по време на сивото социалистическо ежедневие?

В някой панелен жилищен комплекс бащата на малкия Гошко е отворил е капака на Ладата пред блока, захапал цигара „Слънце”, и се поти над руската машина, която не ще да пали.

Жена му току-що е измили чините от обяда – супа топчета, гювеч и мляко с ориз за десерт, и е изчистила с прахосмукачката.

Извадила е прането от новата пералня „Перла 5” /върхът на лукса/ и е простряла. Сега седи по пеньоар на дивана в хола върху белия китеник, разлиства списание „Некерман” и хвърля едно око към руски филм за войната, който дават по телевизията.

Звукът на купения с връзки цветен телевизор е изключен, а от вефа на секцията се разнася гласът на Лили Иванова и нейната „Детелини”.

На масата стои отворена кутия шоколадови бонбони „Амфора”.

От детската стая се дочува звукът на пиано – малкият Гошко се упражнява старателно за урока си в понеделник и очаква с нетърпение Тошко да го извика да играят навън. В това време баба му плете пуловер, а дядо му се затворил в кухнята и се опитва да хване радио „Свободна Европа”.

В наше време картината е много по-различна. Малкият Гошко е оставен на произвола на съдбата. Майка му и баща му от сутрин до вечер са на работа, дори и през уикенда.

Баба му е в провинцията и няма кой да го контролира. Той не излиза от стаята си и като хипнотизиран щрака на компютъра, увлечен в най-новата игра. Ядене за обяд няма и по някое време той излиза да си купи хамбургер и пържени картофи. После отново сяда на компютъра и пак забравя да си напише домашното.

Междувременно си чати с приятели.

Майка му се връща и хвърля в микровълновата замразен полуфабрикат. Поръчва на Гошко пица и той си я изяжда в стаята. Баща му си идва изнервен, хапва набързо, а после вади документи от раницата си и сяда на компютъра да си довърши работата.

Майката пък току-що е изгледала новия епизод на „Откраднат живот” и започва да си пише с приятелки във Фейсбук.

Да, нещата много са се променили. Ето защо изпитвам носталгия по отминалите времена, когато семействата живееха задружно и сплотено и разговаряха, вместо малки и големи да стоят като зомбита пред лаптопите си.

Източник: Соцбг

Коментари