Снощи бях на един семинар от онези, които по принцип мразя. Мразя някой да ми казва как да живея, какво да правя и в най-общи линии – да ми дава наклон на оная работа. Но май не всички подобни семинари са толкова лоши, колкото си мислех до сега.

Отидох с нужната нагласа, че все пак може пък и да понауча нещо.

Нали минавам за професионалист и не можеше да отида там и да дюдюкам през цялото време. Още повече, че хората доброволно си ме поканиха или по-скоро доброволно си ме приеха, защото аз малко се понатиснах, да отида.

Подраних, както подобава на един добре възпитан и интелигентен човек. Представих се на момичето пред залата, тя ми се усмихна, аз ѝ намигнах, но бързо трябваше да се върна в работен режим и да не се разсейвам, защото работа ме чака. Поздравих останалите, които също бяха подранили и си седнах кротко на мястото, като започнах да изучавам с поглед обстановката.

Прилична зала за конференции – удобни столове, на които спокойно бих изкарал 2-3 часа, колкото е и прилично да си на гости на някой, екран за проектор, бюро, климатизация и т.н. Попих първите си впечатления от гостите и разбрах, че става въпрос за хора, които са малко над средното ниво в страната – интелектуално и финансово. Как разбрах ли? И на глупака, и на професора им личи от километри кой кой е.

Стана 19:20 и официалните лица започнаха да идват. Лекторът, асистентката му и още неколцина, които не съм сигурен точно какви бяха, но със сигурност помагаха доста за първоначалната подредба на техниката в залата. Всичко си отиде на мястото в рамките на 10 минути и дойде време, да започваме.

Ясен Николов се казва лекторът. Оказва се, че е един добре изглеждащ господин, но по всичко личи, че е малко шантав. То това е и присъщо за хората, които са видели 2 и 200 в живота си и го приемам точно такъв, какъвто ни се представя.

Бързо разбирам, че си имам работа с един много добър психолог и оратор, който с лекота те кара да отвориш себе си, дори и да не искаш. Не си мислете сега, че е карал хората да квакат и да се излагат. Просто с първите няколко изречения вниманието на всички бе привлечено и започнахме да попиваме всяка негова дума. Почувствах се странно, защото за пръв път от доста време насам трудно възникваха въпроси у мен, а хората, които ме познават знаят, че аз не съм най-комфортният събеседник. Сигурно често задавам правилните въпроси и хората ми се ядосват, че им се налага да казват истината, не знам? Просто всички въпроси, които ми идваха на ум, получаваха мигновен отговор, дори без да съм ги задал още. Стига съм се хвалил, че ще ми пораснат много ушите.

В рамките на двата часа от семинара изписах почти 2 пълни листа и за миг си припомних студентските години, които всъщност не бяха кой знае колко отдавна. Разликата само беше, че сега с удоволствие хабях мастилото в химикалката си.

Взех участие и в няколко игри, които г-н Николов ни накара да изиграем в рамките на по няколко минути. Имах възможност да си поговоря с две дами, които несъмнено бяха видели от живота много повече от мен. Веднага ги съпоставих с хората от родния ми град. Там подобни социални експерименти не се посрещат с много добри очи, защото никой не иска да разказва нищо за себе си на околните, тъй като във всеки следващ миг това може да се използва срещу тях. Причината е, че всички се познават или имат общи познати. Снощи и двете не изпитаха проблеми, да ми кажат с по две изречения част от най-съкровените си цели и мечти. Аз също се понесох по течението и не им спестих своите цели. Е, прикрих извратената си същност, защото все пак трябваше да запазим благоприличие. Говорехме си най-вече за професионални цели.

След края на семинара изпитах искреното чувство да благодаря на лектора си за презентацията, която изнесе. Направих го. Стиснахме си ръцете, представих се, защото все още никой не знаеше, че аз съм журналистчето, което ще присъства на събитието. Жалко за мен, де! Защото колко пък да съм добър в работата си, ако никой не ме познава или никой не ме е виждал? Ясен Николов ми помогна бързо сам да си дам отговор на този въпрос, въпреки че на пръв поглед си изглежда риторичен.

Прибрах се вкъщи, изкъпах се, поседнах на терасата с чаша безалкохолно, за да погледам малко падащите звезди и започнах да си разсъждавам върху случилото се през последните няколко часа. Достигнах до извод, но реших да преспя, защото нали казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Ето, че сега ви го пиша.

Сила за успех – човекът, който може да ти даде сили, да постигнеш целите си, се намира в огледалото. Той е там, срещу теб, гледа те, живее твоя живот, страда заедно с теб, радва се заедно с теб. Този човек си самият ти! Винаги следвай примера на хората, които са постигнали повече от теб, но никога не се опитвай да влезеш в обувките им! До успеха се стига по много начини, важно е само да има кой да ти покаже посоката!

Препоръчвам ви да посетите семинара на г-н Николов идната сряда (19.08), от 19:30 в хотел Arena di Serdika, ако искате и вие да научите нещо ново за себе си и най-накрая да спрете да мечтаете, а да започнете да действате! Линк към страницата във facebook.