Късата българска памет сочи, че около 10 януари 1878 г. Гина Кунчева – майката на Апостола на българската свобода Васил Левски, напуска земния свят. Днес твърдят, че нейния гроб се намира в двора на храма „Св. Николай” в град Карлово, но официалната историческа памет не говори почти нищо за последните й дни.

Дали защото сме безпаметна нация, или от срам, или защото така ни е най-удобно – да заменим истината с мълчание.

Краеведи, изследвали родословието на Апостола, са събрали доста зловещи факти, които и до днес се разпространяват апокрифно, защото официалната история обича помпозността и захаросаните образи, но не истината.

Според изследователите българката, родила Апостола сама слага край на живота си, хвърляйки се в кладенец.

Самоубива се!

Зловещата истина е, че след Освобождението на България от турско робство близките на Левски са забравени и унизени. Живи са останали само сестра му Яна, която е вдовица и гледа четирите си деца и брат му Петър. Преживял разгрома на Ботевата чета, изгнание в Диарбекир, водач на българското опълчение при боевете на Шипка, едва остава жив с три тежки рани и ампутиран крак, Петър се опитва да оцелява в „свободна” България. Яна ходи и работи на богатите карловски чорбаджии, а сакатият й брат не може да си намери работа и се прехранва с просия. Гина Кунчева не може да се помири с тъжната съдба на децата си и избира самоубийството. Три години по-късно през 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулозно заболяване, оставайки просяк до края на живота си в бленуваната от него свободна България! Тяхната съдба се превръща в национален позор, за който и до днес не искаме да признаем! Но мълчанието и потулването на истината едва ли ще пречистят съвестта ни, над която тегне тежка и невинна кръв.

Тази история, която се носи от век, може би не е напълно точна. Но не заради това отсъства в учебниците, които преливат от измислен фолклор. Въпреки това тя звучи правдоподобно, защото поразително съвпада с драмата на семейството на Христо Ботев и с нашата народопсихология – да предаваме и забравяме най-свидните си синове.

Независимо от истината, сега ни е останал дългът – на всеки 10 януари да почитаме поне с думи Българката, която тя роди Апостола. Той първи заговори за национално самосъзнание, свобода, равенство, зачитане на всички религии и етноси, държава на хората, без цар и господар.