Всички треперим да не попаднем там, но вижте какви са древните тайни на пъкъла!

Според повечето религиозни учения душите на грешниците след смъртта им попадат на специално място, където те са обречени да страдат завинаги. В ада. Преизподнята. Пъкъла.

Митологията твърди, че адът се намира под земята.

Самата дума идва от гръцката „Хадес“, което означава подземно царство.

От най-стари времена хората се питали как ли изглежда това зловещо място, как функционира. Описанията често са различни, но има неща, в които никой не се съмнява.

Характерна особеност на ада е наличието на огън, сяра и дим, както и непоносима горещина. Тъмнина, здрач – такива думи се използват от писатели и теолози, за да опишат ситуацията в подземния свят.

В ада, освен душите на грешниците, обитава и Сатаната. Той е господарят на ада, Князът на Мрака, това е неговото царство. Неговата свита се състои от други паднали ангели, които му помагат в контрола над подземния свят. Има и много демони, които, за да вредят на хората, излизат на земята.

Един от първите християнски теолози и църковни дейци, Блаженият Августин, в V-ти век пръв се опитал да опише ада: „Адът, другояче наричан езеро от пламъци и сяра, е истински огън. Той ще гори и измъчва телата и душите на прокълнатите хора и дяволите“.

През 1149 г. неизвестен ирландски монах описал ада в трактата „Видението на Тундал”. Героят на трактата, рицарят Тундал, водел неправеден начин на живот. Тогава неговият ангел-пазител му показал къде ще отиде, ако не поправи поведението си. Първото нещо, което Тундал видял, било огромна равнина, осеяна с димящи въглени. Там демоните пекли грешниците на железни скари. Равнината била заобиколена от нажежени планини. Върху тях демони с остри куки разкъсвали плътта на езичниците и еретиците, пише iskamdaznam.com.

В ада Тундал видял Ашерон – огромно чудовище с блестящи очи. После трябвало да пресече река по мост, дълъг няколко километра и широк колкото човешка длан. Под моста имало река, където плували гладни чудовища – те чакали рицаря да падне, за да го погълнат. За щастие, Тундал успял да премине моста. От другата страна на реката обаче го чакала огромна птица с железен клюн. Тя го погълнала и прелетяла над ада, а после го хвърлила в замръзнало езеро. Тундал едва успял да се измъкне от ледената вода.

Според автора на трактата, Сатаната живее в столицата на ада, разположена на дъното на огромна котловина. Тундал се върнал на земята, престанал да гуляе и развратничи, раздал имотите си на бедните и тръгнал да странства. Благочестивият рицар разнасял вестта за ужасното възмездие спрямо онези, които не се отрекат от дявола.

Може би най-известното описание на ада е в „Божествена комедия” на Данте Алигиери. Според версията на Данте, адът е яма с формата на фуния, която завършва в центъра на земята. Фунията се образувала от падането на Сатаната на земята, когато Бог го изхвърлил от небето. В ада може да се влезе през големи порти с прочутия надпис над тях: „Надежда всяка тука оставете!“

Веднага отвъд вратите има огромна равнина, над която се носят душите на онези, които не били извършили някакви особени грехове, но също не вършели и праведни дела. Те са преследвани от стършели.

Зад равнината е реката Ахерон, която обкръжава ада. След като я прекосили, Данте и неговият водач Вергилий се озовали в първия кръг на преизподнята. Целият ад е разделен на девет кръга, във всеки кръг биват измъчвани грешници от отделни категории. Обитателите на първия кръг – душите на некръстени деца и праведни езичници, са освободени от страдания.

Илюстрация към “Божествена комедия”. Уикипедия

Във втория кръг се мъчат онези, които са нарушили заповедта „Не прелюбодействай!”. Техните души вечно ги носи силен вятър.

В третия кръг са лакомниците, които ги бият градушки и дъждове. Триглавото куче Цербер непрекъснато хапе телата им, като откъсва парчета плът.

В четвъртия кръг скъперниците и прахосниците вечно бутат огромни камъни, както библейския Сизиф.

В петия кръг тече река Стикс. В блато край нейните брегове са потопени гневливите и унилите. Първите взаимно разкъсват телата си на части, вторите постоянно плачат.

След Стикс започват долните кръгове на ада, където са най-големите грешници. Там се намира и град Дис, където демоните почиват след лошите си дела на земята.

Шестият кръг представлява широка равнина, осеяна с горящи гробове. Там еретиците вечно горят в пламъци.

Зад равнината се намира река Флегетон. В нея, вместо вода, тече кипяща кръв, в която плуват душите на насилниците и убийците. На брега на Флегетон, според версията на Данте, се намира Гората на самоубийците – там душите на онези, които са се самоубили, се превръщат в дървета-джуджета.

Отвъд гората се простира пустиня. Това е седмият кръг. Тук в горещ пясък страдат душите на онези, които са извършили престъпления срещу човешката природа – хомосексуалистите. Също в седмия кръг страдат лихварите и богохулниците.

Осмият кръг представлява амфитеатър, където се мъчат душите на измамниците и мошениците. Демоните ги бият с камшици и ги топят в кипящ катран.

Под амфитеатъра е деветият кръг на ада – там седи Сатаната, замръзнал навеки в ледена блатиста река. Сатаната вечно разкъсва с трите си пасти най-ужасните грешници – предателите на небесната и земната власт. Това са предателят на Христос – Юда, както и предателите на Гай Юлий Цезар: Брут и Касий.