България е била упомената от Арменската География Ашхарацуиц като един от народите с високоразвита държавност и то именно в едно от местата със най старо покълване на цивилизацията – Балхара.
Ако гледаме телевизия, и четем вестници ще се учудим колко противоречиви информации се прокрадват.
Покрай налудничавите теории че нямало историческа личност Аспарух, славяните били траки, а траките – потомци на Ной и Гилмамеш, та чак до това че българите били с произход от описаната от Платон Атлантида.
Българската история, като една немощтна девица не можеше да се противопотави на постоянните гаври, но и никой не искаше да види какви ценни дарове би могла да ни даде тя, ако само за миг ние се бяхме вгледали в нея, вместо в чуждите митологии.
Та ние си имаме всичко… и по много. Но днес е по „комерс“ да се лансира че сме първобитни траки, както до вчера беше изгодно да ни изписват – славяни. Поставяха ни диагноза след диагноза за произхода ни.
А не искаха да признаят че ние българите… произхождаме от самите себе си. Защото сме отделен народ, от документирано поне 4300 години, когато се заформя прото-бактрииската цивилизация. Ако погледнем и няколко хилядолетия по назад, ще стигнем до общата история на индо-ариите, и първите световни култури, оставили траен отпечатак на света и до днес, като носители на прогрес.
/само част от „хилядата градове“ на Бактрия/
Българите на Аспарух донасят на балканите един нов вид строителство на крепости.
Такова каквото е запазено днес в Кавказ при нашите крепости Хумар, Саркел, Балк и други. Но то не идва и от Кавказ. Днес в Централна и Южна Бактрия има военни конфликти, който не позволяват да се извършват качествени археологически разкопки в стотиците ни крепости.
Това оставя единствено Южен Туркменистан, и Южен Узбекистан атрактивни за археолозите, който година след година се ровят из обектите на Северна Бактрия. Погребения, крепости, надписи… всичко това до скоро не беше никак известно, или съвсем бегло подминавано от световната история, въпреки че се говореше за един от най-старите народи в света и неговата(нашата) прародина.
гроб от долината Бишек в Бактрия и гроб на български аристократ край Девня
Една от големите „загатки“ за нашите историци и лингвисти бяха древнобългарските надписи написани със гръцки букви. Това се виждаше огромна изненада и съществена трудност за нашите учени и те набързо още през 19 век ги обявиха за Тюркски, подхождайки маинпулативно по сричковият метод за дешифриране. Според техните изводи българите са говорили на някакъв изчезнал тюркски език без никакъв аналог, и само със стуктурно сходство с Чувашкия… И докато структурното сходство със езика на Племето Сувари(чуваши), което е следвало Котрагите нагоре към Волга може да е било факт, то идеята им за „тюрко-български“ език, рухна като къща от слама.
Бактрииски рунически неразченети надписи от местността Даште-Навур. Учените наричат надписите „скитски“, но скитите са по-млад народ от тези надписи.
Тези знаци разбира се, досега не са били мащабно систематизирани заедно с хилядите други из цяла Бактрия, поради слабият(засега) интерес и донякъде умишленото подържане на размирици в региона, за да не може да се извършва изследователска работа. Ние българите имаме особен интерес, колкото се може по скоро да се изпратят българи в района, и заедно с местните си колеги да започнат интензивно събиране на информация и систематизиране на материалите… А дотогава сме обречени да слъшаме простотиите, с който наши псевдоисторици искат да запълнят вакуума… докога? samoistina.com
