В нашия свят цари една огромна заблуда, която ни кара да страдаме от собствените си добродетели. Откакто в човека се е зародило съзнание, той не спира да се стреми към това да бъде добър. Но каква е истината – добрите хора винаги страдат!

И аз, както предполагам и мнозина от вас, съм човек, който се стреми да прави добрини, за да задоволява вътрешния си мир и спокойствие. Това става, като в последствие всеки бере плодовете на своите действия и както е казано в хубавата българска поговорка: „Каквото посееш, това ще пожънеш!“ Бабите ни някога са ни учили на това, после ние ще учим своите внуци на същото, защото просто сляпо вярваме на тази идея.


Наистина би било добре, ако законите на вселената действаха именно по този начин, но ето в моите очи как стоят нещата.

Да вземем за пример един обикновен, интелигентен и добре изглеждащ човек на около тридесетина години. Поставяме го на опашка в КАТ, където чака да вземе обновената си шофьорска книжка и най-търпеливо си чака реда, въпреки че обедната му почивка е един час и той заедно с още двадесетина души се възползват именно от тази пролука в натовареното си ежедневие. След известно време бавнодвижещата се опашка го поставя на ред пред касата, когато пред себе си вижда образа на една пост-комунистическа възрастна дама, която през последните 40 години от трудовия си стаж е заслужила званието си „лелка“. Поглежда младежа, след което мигом поглежда и към огромния часовник на стената, който показва, че времето за обедното кафе с цигара е настанало. Макар да е единствената работеща каса, която има точно 1 час от работния ден, в който да обслужи гражданите, след което може да се занимае с пиленето на нокти и обсъждането на снощната серия на „Брадъра“, тя хлопва миниатюрното прозорче пред лицето на господина и слага табелката с надпис – „Обедна почивка“.

От тук нататък следват два варианта. Първи – човекът да почука любезно на прозорчето и да измоли отлагане с 10 минути на предстоящите занимания, за да може да се върне, колкото се може по-бързо на работа и да не бъде глобен. Втори – човекът да излее насъбралия се в него гняв с викове и удари по плота, след което да изброи всички близки и далечни роднини на лелката, като ги споменава в не много приятни сюжети.

В кой от двата случая е по-вероятно резултатът да е положителен за мъжа? Във втория естествено! Не защото е правилният, моралният, добрият начин да се постигне това, а защото просто светът е гаден и зъл и се движи само и единствено от подобни сили. Венци Мицов бе казал в едно интервю нещо много подходящо за случая: „Любовта те кара да оглупяваш, а гневът те прави плодотворен.“ Вярно до болка!
Захващайки по някакъв начин темата за любовта, ще насоча вниманието ви към нещо, което се прокламира от Холивуд в продължение на повече от 100 години. Типичният сюжет, когато става въпрос за любовен триъгълник е добър, но скромен младеж, красива и привлекателна дама и добре изглеждащ арогантен мъж. Според приятелите ни отвъд океана първо момичето избира лошия персонаж, игнорирайки добрия, но в последствие осъзнавайки грешката си заживяват щастливо с любимеца на публиката. Е, да, но в живота почти никога не е така. Казвам почти, защото всяко правило си има изключения и тук няма причина да е по-различно.

Тук ще си позволя да добавя пример от личния си живот. По-често, отколкото може един нормален мъж да понесе, ми се е случвало да попадам в графата „просто приятели“, благодарение на добротата си. Пишейки го сега, осъзнавам, че давам своеобразна самооценка на персоната си, но с риск да прозвучи самонадеяно, заставам зад думите си, че все пак съм добър човек, що се отнася до стандартите поставени от настоящото време. До сега в живота ми е имало един единствен период, в който съм пробвал да обърна другата страна на листото и да се превърна в арогантния добре изглеждащ тип. Факт е, че именно тогава се радвах най-много на женското внимание, но почувствах нещо дълбоко в себе си – чувството, че играеш роля. Едва ли има нещо по-лошо от това човек да не бъде себе си!
В този ред на мисли искам да кажа, че за нищо на света не бих изневерил на себе си и бих ви посъветвал вие да направите същото. Добър или лош това сте вие и бъдете до край такива. И в двата случая си патим от това, но само така можем да намерим така жадувания вътрешен мир и да изпълним това, за което сме изпратени на този свят.