Най-старият календар в света е календарът на прабългарите! Призна го и ЮНЕСКО – изпреварили сме и маите, и

Най-точният и стар календар в света е прабългарският. Точно така! Напоследък твърде много организации усилено се мъчат да изтрият поради някакви причини от главата на българите славната история на държавата ни.

Ние обаче трябва да я помним и да я уважаваме безмерно.

А прабългарският календар е точно един такъв повод да се чувстваме горди от това, че сме българи.

Признат е за най-точен и най-стар още през 1976 година от ЮНЕСКО. Нещо повече – посочен е дори за предшественик на китайския, който обаче е известен по цял свят, за разлика от нашия. С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов – II, а в по-ново време – историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски – Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астрономът акад. Никола Бонев и дори акад. Д. Мишев.

Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя – първия ден от прабългарската седмица.  Както и сега, всяка четвърта година е била високосна. Китайският календар е копирал успешно групирането на годините в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. За разлика от китайския обаче първата година в цикъла не е мишка, а свиня. Ето и 12-те години в прабългарския календар по реда им: свиня, мишка, вол, тигър, заек, змей, змия, кон, маймуна, коч, петел, куче.

Коментари