Невероятната история на най-богатия българин за всички времена: Богатството не е за всяка уста лъжица

Историята на живота на Благодетеля на Копривщица прилича на приказка от “Хиляда и една нощ”. Той си остава най-богатият българин и надминава много пъти легендарния Атанас Буров. Дори според днешните представи, Ненчо Палавеев е бил много богат човек.

Още през 19-ти век той тръгнал да върти търговия и бързо разбрал, че България е тясна за размаха му.

Мащабният му бизнес се разположил в Египет, където преди това баща му бил отворил кантори. Ненчо Палавеев имал търговски партньори чак от Индия и Иран.

Търговията му вървяла добре и той решил да я разширява. Купил големи площи обработваема земя край Кайро, направил там портокалови градини и започнал да изнася плодове за студена Великобритания. От това спечелил милиони, а близките му разказват, че той бил доста пестелив човек, да не кажем стиснат.

Ненчо Палавеев складирал златото си на три континента. А като си пийнел, се хвалел, че е толкова богат, че може да си купи държава. Копривщенецът обаче, си останал ерген. Отвреме навреме се появявал с атрактивни дами, но те веднага го зарязвали, понеже не си развързвал лесно кесията. Говори се, че когато живеел в Египет, Палавеев успял да закръгли богатството си на няколко десетки милиона и то английски лири. Ако се преизчисли с днешна дата, се получава някакво несметно богатство, съизмеримо само с това на световни финансови акули.

Къщата на копривщенския чорбаджия в Кайро била истински палат. По стените висели картини на италиански майстори. Хаджията имал навика също така да купува и по някоя вещ от аукционите на Сотбис. Когато се създавало дружеството за прокопаване на Суецкия канал, хаджи Ненчо влязъл с капитали в него. След завършването на канала през 1869 година, българинът прехвърлил собствеността си в акции в британска банка, която експлоатирала съоръжението и така натрупал още доста пари от преминаването на стотици кораби през Суец.

През 1925 година хаджи Ненчо Палавеев се завърнал в родната Копривщица. Именно тогава той положил традициите на дарителството в града. Със свои средства той построил паметника на Априлското въстание /костницата/, която се намира в центъра на града, параклиса “Св. Архангел”, постройките и гробницата при църквата ‘Св. Богородица’, чешмата при устието. Хаджи Ненчо изградил още водоснабидителната система на града, залесил един връх с иглолистни дървета и издигнал основното училище, носещо неговото име. Всички в града започнали да наричат хаджията ‘Благодетеля’. Той отпуснал на Министерство на народното просвещение 6000 златни британски лири, равни на 47 кг злато, и с договор с градската управа поддържал пълна гимназия. Тя била открита през 1932 година и била оборудвана от него с всичко необходимо. За нея Ненчо Палавеев наел учители, на които плащал лично.

На 31 май 1934 година хаджи Ненчо основал благотворителна фондация, която носела името му. Целта й била ‘културното и икономическо израстване’ на родния му град. Фондацията набрала средства от основния капитал, които Благодетеля внесъл, както и от всичко, което той й завещава. Когато Хаджи Ненчо починал, на 18 септември 1936 година, фондацията осчетоводила цялото му имущество: ¼ идеална част от бащините му две къщи, собствената му къща, която се намирала в Ламбовската махала, четири яхъра в Александрия, 57 облигации от банката Деджил унифие в Египет, 150 облигации от Националната банка в Египет.

Всички ценни книжа се съхранявали в Базел. На родния си град Ненчо Палавеев завещал и влоговете си в БНБ, Българска земеделска банка – София, Популярната банка в Копривщица, цялата си покъщина и една касетка с ценности. В нея имало злато на кюлчета и златни наполеони. Цялото това имане се изчислявало на 40 милиона златни лева и около 450 килограма злато.

Съгласно волята на дарителя, фондацията имала право да изразходва ¾ части от ежегодния приход, а 1/4 остава да капитализира. Всичко това се спазвало до 1946 година. След това, с разрешение на новата власт и на Министерство на народната просвета, което имало надзор над фонда, започнали да се харчи не само целият годишен капитал, но и основният. Така през 1980 година фондация ‘Ненчо Палавеев’ свършила парите и преустановила своята дейност.

Когато починал през 1936 година, Благодетелят на Копривщица бил погребан с почести в масивна гранитна гробница. Там хаджията трябвало да намери покой, както пише на каменната плоча. Изглежда, обаче, че големият българин не намерил покоя, който заслужавал. Из родния му град и днес се носи мълвата, че вечер, след полунощ, капакът на гранитния саркофаг се отмества и оттам излиза духът на хаджията, който тръгва по кривите копривщенски улички и разглежда сградите, построени с негови пари. Говори се, че той бил недоволен от това, което е направено за града с наследството му. И духът се заканвал да потърси един ден сметка…

Коментари