Защо винаги трябва да карате сами

Защо винаги трябва да карате сами

Винаги има една специална връзка между мъжете и автомобилите. Това е връзка, която жените никога няма да разберат – как е възможно едно голямо парче метал да създава толкова много позитиви? Нека започнем с това, че всяка кола дава точно толкова, колкото инвестираме в нея. Парчето метал разполага с душа и щом нещо не е наред, ние започваме моментално да боледуваме с нея. И това се случва с всяка машина.

Съмняваме се, че всеки е започнал с Bentley като първа кола – едва ли. Връзката между машината и човека се изразява в липсата на съвършенство.

 

 

Поглеждате един употребяван автомобил, чийто най-добри години са минали в тормоз или забравена поддръжка. Въпреки всички гаранции и доказателства, че старият собственик дори си е забравил бастуна и е вадил машината само за авто събори, вие знаете, че това е кола с чист артрит под капака. Таванът ще виси, все някъде ще тече масло, седалките ще бъдат протрити и почти нищо не е толкова съвършено, колкото искате да бъде. И въпреки това, тази машина е съвършена. 

 

 

Един поглед е достатъчен, за да се влюбите в нея и да изпитате чувства. Няколко месеца по-късно ще имате достатъчно главоболия и клетва от сервиза, придружени с редица клетви към автомобилните богове, но пак няма да се откажете. И всичко това е, защото един ден ще приключите с ремонтите. Един ден просто ще можете да седнете зад волана и да знаете, че всичко работи правилно. Със завъртането на ключа ще имате цялата пътна мрежа на собствено разположение (срещу същата се бореше г-н Доус). Има само една много важна подробност в рецептата за пълното автомобилно щастие – наистина трябва да бъдеш сам. Защо?

 

 

Първият път, след като се качихме зад волана с гордо притежаваната книжка, родителското тяло реши да преподава, обърквайки цялата класическа каша в главата ни. След това беше милото, което дори нямаше правата да протестира и на финала затваряме парада с тъщата – тук звучат всички симфонии на Вагнер от ада. В колата трябва да бъдете сами. 

 

 

Защо? Щом имате компания, правите услуга и спестявате пари и допълнителни нерви. Може да поприказвате с някого и да не усетите как ще мине пътя, но освен това ще станете жертва на критики. Някой винаги ще се опитва да бъде по-добър от вас и да шофира вместо вас. Най-малкото ще пуска някакви абсурдни шамбала пестни или 10 dead metal песни, които ви лазят достатъчно по нервичките. Всеки път, когато пътувате с някого, вие жертвате своето лично щастие. Всеки път! До 30 минути ще започнете да слушате критиките за топло и студено, колко вредна е цигарата ви в колата, а да не говорим за факта, че сте вдигнали телефона, за да говорите. Няма да стане, следваща спирка – отбивката и заминавайте на стоп. Шофирането е медитация, удоволствие и свещено право. Зад волана трябва да бъдете абсолютно свободни да правите всчко, което Ви харесва, включително и да изпускате душата, затопляйки допълнително седалката. 

 

 

Това е правото да отворите прозорците, за да може вятъра да продуха абсолютно всичко от главата Ви. Това е времето, в което да слезете от магистралата и да карате по непознатите пътища. Също така може да избирате дори къде да спрете, за да пуснете една вода – ние сме мъже и можем навсякъде! Искате да карате бързо – давайте, искате да надуете своята музика – кой ви спира? И всичко това не се случва в последния модел на Ferrari (освен ако нямате 15 имена и татко не е петролен шейх), случва се зад волана на кола, чийто собственик е вярвал, че няма живот в нея. Тя е вашата истинска душевна половина.

 

 

В нея инвестирате всичко, подобрявате я постоянно, харчите луди пари, за ново стерео, навигация и накрайник за гърнето. И всичко това се връща. Никога няма да минете по един и същи път. Без значение колко дълго е вашето пътуване, за следващите няколко часа ще сте свободни и изключително щастливи. Ръмженето на двигател (едва ли ще карате бавно) гони всички негативни мисли и стрес. Вашата метална черупка ви защитава от външния свят, прави ви дзен и само за няколко долара в повече. 

Коментари