Сравняваш ли непрекъснато гаджето си с бившия?

Ако сравняваш настоящите с бившите, това лош навик ли е, или сигнал, че нещо не ти харесва във връзката ви?

Отговора ще научиш от известния психолог и автор на книгата Искам и ще съмМихаил Лабковский.

Когато става дума за любовен „багаж“, то не говоря за оставените от бившия тениски, снимки, на които сте и двамата, или общия ви абонамент в iTunes. Преди всичко имам предвид чувствата и спомените. За да ги преживеят повторно, хората след няколко чаши червено вино измъкват от кътчетата на паметта си заветния номер и се обаждат на своя екс.

Чак след това се оплакват на приятелите си от своята мекушавост. Някои пък пренасят стария си опит в новата си връзка. И започват да разсъждават: „Ама с Павел беше по-различно. Той никога не (попълни празното място)“. Защо сравняваш и винаги ли трябва да вярваш на вътрешния си глас?

За да оцениш „багажа“, е добре да започнеш не от първата целувка, среща или тръпка, а от ранна възраст, когато са се формирали основите на либидото ти. Атмосферата в семейството пряко влияе върху него. Не е толкова важно как майката е общувала със сина си, а бащата с дъщеря си. Отношенията между родителите също влияят върху това как детето след време ще започне да възприема противоположния пол.

След като съзрееш, несъзнателно те привличат тези, които ти напомнят на създадения вече либидо образ. Например, ако бащата агресор е можел единствено да унижава и мачка, то вероятността момичето упорито да търси такъв доминант, който да удря с юмрук по масата и да не дава право на избор, е голяма.

Сигурен съм, че основното разбиране за любов, върху което се създава целият бъдещ опит, не е нищо друго освен преживяването на емоциите като дете. За едни това е отдаденост и нежност, за други – отчуждение и конкуренция, за трети – борба и злоба (някои пък наричат това страст).

Сравняваш ли непрекъснато гаджето си с бившия?

Влиянието на „багажа“

Ясно е, че на теория по-голямата част от жените искат да имат добър, грижовен, щедър и силен партньор. Но, уви, аргументите на разума не влияят върху привличането, затова се получава така, че всичките ти връзки протичат почти по един и същ модел – невинаги успешен. Разбира се, че има и щастливки, които са израснали в пълна хармония. Те не забелязват подлеците и негодниците – такива мъже просто не ги възбуждат.

С напредването на живота взетият от бащиния дом сценарий се допълва с външни фактори: срещи, влюбвания и раздели. Интересно е, че опитът ти изцяло се състои от чувства, а не от действия и случки. Спомняйки си с носталгия за бившия, се фокусираш върху това, което си изпитвала с този мъж, а не върху конкретните му жестове или действия. И ако този опит е по-наситен от настоящия, започваш да сравняваш и да се съмняваш: „Това ли е човекът?“, „Мога ли да бъда щастлива с него?“. Честно казано, мисля, че „дневникът на паметта“ действа като индикатор на чувствата ти към сегашния партньор. Обичаш и ти е хубаво с него тук и сега, не го сравняваш с никого – нямаш и необходимост. А ако постоянно „ти светва“, може би просто не сте един за друг?

Така си устроена: когато не си влюбена, се намираш в период на търсене на обект за обичане. При дълга липса на емоционално подхранване мнозина започват да ровят в спомените си. Толкова е лесно да се върнеш във въображемото си „добро старо време“ и да получиш доза емоционален допинг. Често старата връзка не те оставя след раздялата. Измисляш си възможни диалози, отстояваш гледната си точка и продължаваш наум да се караш и да се сдобряваш с бившия. Обърни внимание, че и мъжете допускат тази грешка: ако на първа среща чуеш за ексгаджето му, то бъди сигурна, че мислено той все още е с нея, а не на вечеря с теб.

Кога ти трябва помощ

Задължително се налага да обърна внимание на случаите, когато интензивният емоционален опит се превръща в психотравма. Понякога, колкото и да не ти се вярва, не всичко се развива по най-добрия възможен начин – планирате да живеете дълго и щастливо, но без никой да очаква той умира при нещастен случай. Или мъжът, на когото си се доверявала безрезервно, винаги и във всичко, неочаквано те напуска, казвайки единствено: „Любовта изчезна“. Тези или подобни случаи са голяма травма за психиката. Смята се, че оптималният срок за възстановяване след подобен срив е около година. Но ако определеното време е минало, а болката не стихва, е препоръчително да отидеш при психолог. Съветвам те да преодолееш напълно преживяната травма преди да започнеш нова връзка. Така шансът новите отношения да са хармонични, здрави и дълги е по-висок.

Сравняваш ли непрекъснато гаджето си с бившия?

В търсене на плюсовете

В действителност „багажът“ има повече добри страни, отколкото вредни и коварни. Благодарение на предишните ти срещи и раздели ти перфектно разбираш какви мъже ти подхождат и как да живееш в разбирателство с тях.

Можеш да извадиш полза дори и от неприятните случаи. Ако нямаш представа какво искаш, то най-вероятно можеш да формулираш какво е неприемливо за теб. Когато го разбереш, ще се появи възможност да създадеш нова връзка, протичаща по друг начин. Например обожателят за трети път отменя срещата – светва ти „червена лампичка“: знаеш, че това те вбесява ужасно и не се очакват промени. И тогава решението е единствено в твои ръце: да гледаш как притесненията ти стават реалност или да се вземеш в ръце и да търсиш мъж, който ще намери време за теб.

Струва ти се само, че влюбването е това, което другият предизвиква в теб. И емоциите в тази връзка, зависят единствено от личния избор. Не се надявай, че заради теб партньорът ще се промени и ще „преправи“ стандартния си сценарий. Обръщай внимание на опита и се учи да казваш „не“ на тези, които не те правят истински щастлива.

Коментари