Древен текст разгадава вечната мистерия на изчезналия Кивот!

На скоро преведен от иврит текст вероятно ще помогне в изясняването къде се намират съкровищата от храма на цар Соломон – религиозни артефакти, златни музикални инструменти, скъпоценности от Едемската градина, а също легендарният Ковчег на завета.

Текстът обаче не сочи точното местоположение на кивота – според превода съкровището се съхранява в недостъпно място и „няма да се покаже до деня на пришествието на Месията, сина на Давид“.

Храмът на цар Соломон, известен като Първия храм, е бил разграбен и опожарен от вавилонския цар Навуходоносор II в VI в. пр.н.е. Кивотът, според преданието, е бил поставен в Соломоновия храм заедно с други съкровища.

В него се съхранявали каменните Скрижали на завета с Десетте заповеди, както и стомната с манната и Аароновият жезъл.

„Наскоро преведеният текст „Трактат на корабите“ твърди, че съкровищата били скрити от много левити и пророци – разказва Джеймс Давила, професор от университета на Сейнт Андрюс. – Някои от тези съкровища са били скрити на различни места на територията на Земята на Израел и Вавилония, докато други са били предадени в ръцете на ангелите Шамсиел, Михаил и Сариел.“

Трактатът до известна степен прилича на Медния свитък – един от кумранските ръкописи, открити в пещера недалеч от Кумран, на западния бряг на Мъртво море. В този свитък също се споменава за скрити съкровища, макар и не от Соломоновия храм.

Трактатът образно описва необикновени съкровища. В една част се споменава за „седемдесет и седем златни таблици от злато от стените на Едемската градина, явени на Соломон, и блестят те като сиянието на Слънцето и Луната“. Говори се също за „четиридесет и шест скъпоценни камъка, същото количество перли, дванадесет хиляди таланта злато и скъпоценни одежди“.

Този трактат е откъс от книгата, издадена в Амстердам през 1648 г. със заглавието „EmekHalachah“. През 1876 г. ученият Адолф Йелинек публикувал още едно копие на текста, почти идентично с версията от 1648 г. Давила бил първият, който изцяло превел текста на английски език.

Изглежда, авторът на първоначалния текст дори не се опитвал да посочи фактическото местоположение на скритите Соломонови съкровища, а е написал художествено произведение, основано на различни легендарни сюжети. Така че трактатът по-скоро не е инструкция за търсене, а развлекателна белетристика от онова време.

Според Давила авторът е объркал различни легенди, без да се притеснява за тяхната достоверност – в пролога например се говори, че някой си Шимур Левит и неговите другари скрили съкровищата, а след това в текста се споменава за ангели, които взели скъпоценностите./Megavselena

Коментари