Ние, обикновените хора, пък и специалистите в тази област, свързваме зависимостите с цигарите, с алкохола, с наркотиците. Когато стане дума обаче за подобен проблем от гледна точка на секса, някои експерти не са съгласни, че съществува зависимост към него. В днешно време сексуалната зависимост не е клинична диагноза, което означава, че няма официални данни за това колко хора са се обръщали за помощ към специалист със съответстващи симптоми. От друга страна, е възможно данните за “компулсивно сексуално поведение” съвсем скоро да бъдат включени в Международната класификация на болестите към СЗО.
Тук може да се спомене хазартът, който по-рано също се отнасяше към категорията “компулсивно поведение”, но през 2013 г. получи диагностичен статус на зависимост. А малко преди това същото се случи и с разстройството на хранителното поведение. Терапевтите са на мнение, че и сексуалната зависимост върви по аналогичен маршрут.
Аргументи „за”
Изследване през 2014 г. позволява да се предположи, че когато зависими хора мислят за секс или гледат видео със съответстваща тематика, в техния мозък се случва нещо подобно на това, което става в мозъка на наркоманите, когато им покажат няколко препарата, предлагайки им да си изберат само един.
“Това е първото изследване, призвано да проучи хората, потенциално страдащи от натрапчиви мисли за секса. Но аз смятам, че още сега можем да включим проблема в категорията на зависимостите”, казва д-р Валери Уон от Кеймбриджския университет. Експертите добавят, че в случай на зависимост от секса значение има и това какво разбираме под думичката “зависимост”.
“Ако се акцентира само на физиологичната зависимост в този смисъл, че отказът от секс може да нанесе физическа вреда, то сексът няма как да бъде зависимост”, отбелязва проф. Фредерик Тоатс.
И добавя, че има минимум две особености, позволяващи нещо да бъде класифицирано като зависимост: стремежът към възнаграждение или удоволствие и наличието на конфликт около такова поведение. Търсенето на възнаграждение е нещото, което отличава зависимостта от обсесивно-компулсивно поведение, въпреки че между тях има доста голямо сходство. Така например, хората със зависимост търсят краткосрочна изгода, дори тя да превишава дългосрочните загуби. И обратното – хората с обсесивно-компулсивно разстройство често правят това, от което не получават абсолютно никакво удоволствие.
Аргументи „против”
Но ако всички се стремим към удоволствие, какво тогава различава обичайния стремеж от опасния? Психологът Хариет Харод предполага, че поведението става зависимост, когато достигне такова ниво на интензивност, което може да бъде опасно както за самия човек, така и за околните. Клиничният психолог Абигейл Сан добавя, че сексуалното поведение може да предизвика привикване, но за хора, страдащи от загуба на контрол. А сексът сам по себе си е вторичен по отношение на основния проблем – бил той депресия, тревожност или посттравматичен синдром, тъй като се прибягва до него като към един от механизмите за преодоляване на тези състояния. Сексологът Дейвид Лей се съгласява с колежката си, като казва, че поведение, обикновено класифицирано като сексзависимост, в крайна сметка е симптом на тревожните разстройства. “Приравняването на секса или мастурбацията към алкохола и наркотиците е смехотворно. Хората, зависими от алкохола, могат да умрат, ако го спрат, което няма как да се случи при секса”, обобщава Дейвид Лей. И добавя, че концепцията за сексуалната зависимост се основава най-вече на морални ценности.
