Как да се вмъкнете под кожата на мъжа ви и да направите любовта му вечна и нестихваща

Два от най-често задаваните от жените въпроси са: „Как да спечеля любовта му?“ и „Как да я задържа?“. Първият въпрос със сигурност е занимавал всички ни в различни периоди от живота, но не всяка жена се пита как да задържи любовта, след като веднъж я срещне.

Много е трудно да осъзнаеш твърде късно, че доста е зависело от теб по време на връзката.

Проваляме сами взаимоотношенията си основно по два начина – съзнателно и несъзнателно.

В първия вариант може, например да не правим секс с партньора дълго време, да вдигаме чести скандали, да не уважаваме нуждите му от лично време. По онова време прекрасно знаем какво правим, но сме толкова увлечени от егоистичните си мисли и от „правотата“ си, че забравяме да мислим в перспектива за връзката.Има обаче и несъзнателно поведение, с което бавно и сигурно отдалечаваме любимия от нас. В този случай нарушаваме едни неписани закони на любовта между мъжа и жената. Точно за тях ще ви разкажа…

 

1. Да вярваме в мъжа.

Почти всяка жена мисли, че знае какво е добро за мъжа й – какво да работи, колко пари да печели, какъв спорт да спортува и дори каква храна да яде. Правим го, водени от любов, от желание да му помогнем… Но няма нищо, което повече да изчерпва мъжката сила от помощта на една жена.

Вероятно сте забелязали, че мъжете доста се ядосват, когато ги наставляваме, съветваме или обгрижваме прекалено много. Естествената роля на мъжа е той да ръководи, той да се грижи. Затова е важно да вярваме, че той ще се справи, колкото и да не ни харесва неговия избор.

Важно е и да му го казваме: „Аз вярвам в теб!“. Така му връщаме силата и влизаме в нашата женска, подкрепяща роля.

 

2. Да искаме помощ.

Работим много – на работа и вкъщи. Грижим се за всичко – от децата, до смяна на крушките и носене на тежки торби. Не искаме помощ. В началото на връзката сме го правили, за да демонстрираме способности, да покажем, че можем сами.

Постепенно сме влезли в коловоза и негодуваме, че любимият не ни помага. Ние не сме позволили това. Отстрани изглежда, че това е удобно за мъжа, но той също трупа негодувание, защото се чувства ненужен.

 

3. Да спрем да контролираме.

Когато поставим задача на мъжа през десет минути звъним да проверим как я изпълнява – как храни детето, сложил ли му е шапка, чисти ли по точно определения начин и отишъл ли е в конкретния магазин, от който пазаруваме. Контролът ни вбесява мъжа и му казва: „Ти за нищо не ставаш!“.

Неговият начин да върши нещата със сигурност не е вашият, но ако броите до десет и се въздържите от контрольорската си функция, той ще ви е много благодарен и ще ви цени много повече, затова, че му се доверявате.

 

4. Да се интересуваме от него.

Често забравяме как сме слушали любимия в началото на връзката, гледайки го в очите с възхищение. Слушали сме за работата му, за спорта, за приключения… Точно липсата на това възхищение и внимание кара мъжете да изневеряват.

Не им го отнемайте – задавайте им въпроси, слушайте и подкрепяйте, независимо колко години сте заедно и колко грижи имате.

 

5. Да се променяме.

Промяната е живот. След като се променяме, запазваме интересът на любимия към нас. Той ще ни преоткрива всеки ден. Какво да променяме? Превъплъщенията си – понякога страстна любовница, друг път невинно момиченце, непристъпна кралица или грижовна домакиня.

Важно е да променяме възгледите си, поведението си, да предприемаме нови действия, иначе омръзваме и на мъжа, и на себе си.

 

6. Да изучим ненасилствената комуникация и да спрем скандалите.

Да изказваме всичко, с което сме несъгласни с формулата: „Когато ти…каза, направи…. аз СЕ ПОЧУВСТВАХ ……“ Това откровено говори за вашата реакция, но е лишено от обвинения и е съвсем различно от: „Ти си …..!“ или „Ти винаги, никога…!“

 

7. Искайте и бъдете откровени за нуждите си.

Говорете открито пред любимия мъж, независимо от това дали смятате, че желанията ви са възможни, споделяйте мечтите си. Признавайте нуждите си от нов дом, от повече пътувания, от време за вашето хоби, от подаръци и нови дрехи. Ако не искате нищо, все едно не сте истински човек, кой не иска и не мечтае?