О, бедни, бедни днешен писателю, защо не живя по онова време?

Днес, когато писателството може да се определи като „спасяването на давещите е оставено на самите давещи се”,  когато тираж от 500 книги вече е „бестселър”, а всеки кандидат за писателство може да си издаде книжле и да кара роднините му да си го купят, да се върнем назад в годините за малка справка. До 1944 г. година, тиражите се движат подобно на днешните –  500 -1000 броя, това е вече успех. Но ако стигне  1500, а да не говорим за  2 000 броя, това вече е сензационен успех.

За тиражите по време на социализма  няма какво да говорим – те са направо шеметни и недостижими за днес. Варират от 20,  30 хиляди  до  80 хиляди и повече. Чете се! А авторите обикновено си купуваха с хонорара си  кола или правеха вноска за апартамент.  Какво е положението в зората на книгоиздаването, когато пише самият Иван Вазов, първият професионален писател в нашата литература?  В 1894 година е подписан първият професионален контракт за издаване на книга между писателят Иван Вазов и книжарят –издател  Тодор Чипев. Там четем, че Иван Вазов продава на Чипев правото за отпечатване романа му „Под игото” в отделна книга и в количество от три хиляди екземпляра за сумата 2 500 лева сребърни, която сума Иван Вазов си получи днес. При всяко ново издание на романа „Под игото”, което трябва да става със знанието на автора  Иван Вазов,  и не повече от три хиляди екземпляра,  Т.Чипев ще плаща на  Иван Вазов възнаграждение половината от горната сума, именно: 1 250 леви сребърни. При отпечатване  на романа Т. Чипев ще даде даром Ивану Вазову  25 екземпляра от него.  Иван Вазов продава  и правото за напечатване в отделна книга трети том от „Повестите и разказите” в количество от три хиляди екземпляра за сумата 1500 лева сребърни,  която сума Иван Вазов си получи днес. Така че в този исторически ден за нашата литература,  Вазов получава общо 4 хиляди лева сребърни И тъй като статистическия институт пази предостатъчно информация за цените на продуктите от края на 19 век, може спокойно да се преизчислят доходите спрямо днешните. Излиза, че днешните 14.35  са равни на един лев от онова време. Умножете Вазовите 4 хиляди по 14.35 и разбирате, че той е получил  57 400 днешни лева. Най-нископлатените са взимали  по 560 днешни лева, чиновниците по 1600 лева, а министрите са взимали по 21 хиляди лева месечно.

Първият официален литературен контракт между  двама големи българи – писателят Иван Вазов и неговия издател Тодор Ф. Чипев

Едва в последните двайсет години от своя живот, Вазов е можел спокойно да се занимава само с писане./ blitz.bg