Климатикът в колата – тайните, които трябва да знае всеки шофьор

Откакто мина времето на жигулите и москвичите, да караш кола без климатик е все едно да гледаш телевизор без дистанционно. В летните горещини охлаждащите купето системи са една от най-предпочитаните и ценени екстри в автомобила. Всъщност едва ли е уместно автоклиматикът да бъде наричан екстра, тъй като вече се е превърнал в необходимост. 
Освен че създава комфорт за водача и пътниците, охлаждането влияе и на кондицията на шофьора, а оттам и на безопасността при управлението на МПС-то.

 Най-благоприятната температура в купето е между 18 и 20 градуса, а влажността – между 30 и 70%. Ако при 10 градуса тялото се охлажда, а при 25 градуса започва физическа умора, то при температури над 30 градуса реакциите на водача се забавят, което може да доведе до фатални грешки при шофирането, твърдят експерти. Климатикът в колата върши и друга полезна работа – той намалява влажността, предпазвайки стъклата от запотяване, и пречиства въздуха в купето, което е от съществено значение за здравето на водача и пътниците в автомобила. 
Именно затова трябва своевременно да се обръща внимание на всяка възникнала повреда в системата, дори и най-дребната. Най-честите проблеми са свързани с кондензатора, който е пред радиатора за охлаждане на двигателя. Той се задръства от прах и мръсотия, насъбрани между двата радиатора, което влошава обдухването. Така кондензаторът прегрява, датчиците изключват електромагнитния съединител и се стига до аварийно изхвърляне на фреон. Появява се и неоправдано висок разход на гориво през лятото. Затова кондензаторът трябва редовно да се почиства с вода и въздух под налягане, съветват техници. 
Проблем може да възникне и при запушване на игления вентил, който също се прочиства чрез продухване до премахването на цялата мръсотия. 
Много важно е да се следи редовно и състоянието на водещия ремък на климатика. При много автомобили той задвижва едновременно няколко устройства – хидравлика, климатик, водна помпа, затова при заклинване на лагера на водещата шайба на климатичния компресор трябва да се постави ремък с по-малък диаметър, който да „заобиколи“ компресора, без това да се отрази на останалите функции. 
Към нарушената работа на климатика се отнасят и излишъкът от масло, излишъкът на хладилен агент, попадане на въздух или влага в системата, силно замърсени ребра на кондензатора или изпарителя, неизправности на охладителната система на автомобила и приплъзване на съединителя на компресора.

Packard беше първи, СССР охлади ЗИЛ-111

Първият сериен автомобил, оборудван  с климатична система, е Packard 180 Formal, произведен от Packard motor car Company през 1939 г. Самият автомобил е публично изложен за първи път през ноември 1939 г. по време на четиридесетото автомобилно шоу в Чикаго. Автоклиматикът към автомобила бил по избор, и можел да се инсталира за допълнителните 274 $ (около 5000 $ през 2010 г. ). 
По техен пример през 1941 г. Cadillac пускат на пазара точно 300 автомобила, оборудвани с автоклиматик. Тези автомобилни климатични системи имали сериозни недостатъци. Освен факта, че не били особено ефективни и охлаждащият радиатор заемал цялото пространство в багажника, липсвал и прекъсвач на компресора. На практика, за да бъде включен (изключен ) автоклиматикът, шофьорът трябва да изгаси автомобила, да слезе, да отвори капака и да закачи (откачи) задвижващия ремък. За съжаление тази иновационна технология в автомобилната индустрия била значително забавена от случващата се по същото време Втора световна война. 
Така се стига до 1954 г., когато се появява Nash Ambasador, производство на American motors corporation (AMC) с напълно интегрираната за отопление и охлаждане климатична система. Това е първата система за масовия пазар с контрол върху температурата и електромагнитния прекъсвач (съединителят). Производителите от General Motors също прилагат тази технология на своите осем цилиндрови Pontiac и Chevrolet. 
През 1966 г. американските коли, оборудвани с автоклиматици достигат 3,5 милиона. По същото време в цяла Европа са два пъти по-малко. Следват години на бързо развитие и налагане на климатичните инсталации сред производителите. Що се отнася до европейските автомобили, първите серийно производство с климатична система се появяват едва в края на 60-те от заводите на мерцедес и опел. Разбира се, съществуват и единични случаи, като няколкото бронирани мерцедеса на  Адолф Хитлер – модел G4W-131, производство 1939 г. и няколко броя руски парламентарни лимузини ЗИЛ-111-Д от 1950 г.

Знаете ли, че…

– Ако изгасите двигателя на автомобила по време на работа на климатика, може да чуете свистене в продължение на няколко секунди. То е предизвикано от изравняване на налягането в различните участъци на системата и не е неизправност. 
– Изтичането на фреон е и най-честата причина за отказ на климатика. За да избегнете изтичане на фреон, е препоръчително да включвате климатика в режим на охлаждане поне един – два пъти седмично за около 5 мин. Това може да увеличи значително времето на безпроблемна експлоатация на климатика. 
– Автомобилите, оборудвани с климатик, имат ограничение за нагряването на купето. Например при боядисване със сушене в камера температурата не трябва да превишава 80 градуси С. По-високата температура предизвиква повишаване на налягането в тръбопроводите и повреди в системата. 
– Оптималната температура за работа на климатика е в диапазона 20-22 градуса. Ако шофирате с чести спирания, увеличете температурата до максимума от 25 градуса, за да не натоварвате прекомерно климатичната система. 
– По време на миене на автомобила се препоръчва да се промива и продухва кондензатора на климатика. Лятото се измива замърсяването, а зимата – солта. Водната струя трябва да се насочи перпендикулярно към кондензатора, за да не се огънат тънките ребра. 
– При своята работа климатикът отнема поне 10% от мощността на двигателя и увеличава с до 1 литър разхода на гориво.

Източник: Марица

Коментари