Малко повече от 3 години минаха откакто ни напусна Джоко Росич, а още приживе той беше легенда. И въпреки всичко,  тумора и огромните загуби в живота си, до последният си момент той не загуби уникалната си харизма и бистрият си ум! Та.. решихме да ви предоставим 11 от най-добрите му цитати:

„Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми.

Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас.“

„Утрешният ден – нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие.“

“Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.”

„Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони“

„За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си!““

„Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.“

 Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят. Да не казват „този е никой“. Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават.

Човек трябва да бъде отворен и готин и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.

Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детскижелания, своите детски комплекси, своите детски любови …

На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.

 

Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „Ще ходя в Германия или Швеция“, питам „Що?“. Отговарят „Щото там е хубаво“. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво“./mensbible.bg