Това са най-добрите изтребители в света

Еврофайтер „Тайфун“ – На гребена на евроинтеграцията

FUTURE OF WESTERN AIR POWER ON SHOW AT WORLD'S BIGGEST AIRSHOW Еврофайтерът е класически пример за интеграция на военно-промишлените комплекси на няколко европейски държави. Той е разработен и произвеждан от консорциума Eurofighter GmbH, създаден през 1986 г. от фирмите Alenia Aeronautica, BAE Systems и EADS. Работата по проекта започва още през 1979 година.

Първият полет е през 1994 година.

Самолетът е на въоръжение в германските ВВС, ВВС на Италия, Испания, Великобритания и Австрия. Саудитска Арабия подписва контракт на стойност 4,43 милиарда  лири за доставката на 72 самолета, от които 68 са вече в експлоатация. Контракти за доставка имат Кувейт – 28 броя и Оман – 12 броя. На 11.04.2017 г. е доставен поредният самолет за италианските ВВС, който е номер 500 от старта на производството. На същата церемония е дадено символично начало на първия “Еврофайтер” за Кувейт. Цената на една машина варира от 60 до 90 милиона евро в зависимост от модификацията и оборудването.

Самолетът е от поколение “4+”, с два мощни двигателя и много добри показатели, като скорост, радиус на действие и таван на полета. Максималната скорост е над 2100 км/ч. Може да носи над 7 тона различно въоръжение.

 

Ф-18 „Супер Хорнет“ – Стършелът жили смъртоносно

42_f-18 Разработката на Ф-18 “Хорнет” („Стършел”) започва в средата на 70-те с прототипа YF-17 на компанията “Макдонъл Дъглас”. Първият полет е извършен на 12 април 1980 г., а в следващите години са произведени 340 бройки от същия вариант. Това е първият боен изтребител, който ползва мултифункционални дисплеи, които дават по-големи възможности на пилота по време на въздушен бой. Двигателите на “Дженерал електрик” са лесни за поддръжка – екип от 4 човека е в състояние да ги демонтира за 20 минути. Освен в САЩ, самолетът е на въоръжение в Япония, Австралия, Испания, Канада, Кувейт, Малайзия, Швейцария и Финландия. Досега са произведени над 1480 бройки. Единичната цена е между 29 и 57 милиона долара. Максималната скорост е почти Mach 2 – 1915 км/ч. Таванът на полета е 15 000 м, бойният радиус на действие – 537 км.

Въоръжението е внушително – девет точки за окачване под корпуса и крилата позволяват да се използват различни видове ракети и бомби. Един от основните палубни изтребители на ВМС на САЩ.

 

„Ченду“ J-10 – Стремителният китайски дракон

42_j-10 Този китайски изтребител с основание претендира да е един от най-добрите в света. Разработката му започва в края на 90-те години на миналия век. Първият полет на серийния самолет е през 2002 година. Произведени са около 300 бройки. Освен в Китай е на въоръжение и в Пакистан. Единичната цена е 28 милиона долара, като експортният вариант е доста по-скъп – 41 милиона долара.

На запад наричат машината “Стремителният дракон”. Около нея има куп легенди и слухове. Твърди се например, че в разработката са участвали руски специалисти от ЦАГИ и от компанията “МиГ”, а двигателите били дело на руското обединение “Сатурн”.

Външно обаче машината прилича донякъде на американския Ф-16. Всъщност прототипът е взаимстван от израелския изтребител “Лави”.

Максималната скорост на самолета е два пъти тази на звука, а крейсерската – 1110 км/ч. Практическата далечина на полета е 2000 км без презареждане, бойният радиус е 800 км.

Изтребителят има 11 точки за външно окачване на въоръжение – различни ракети и бомби. Бойният товар е над 7000 килограма.

 

Ф-35 „Лайтнинг II“ – Най-върховата технология

42_f-35 Ф-35 е едноместен реактивен, многоцелеви стелт-изтребител от пето поколение, разработен от американската компания ”Локхийд Мартин” в три варианта: за нуждите на ВВС на САЩ (наземно базиран с конвенционално излитане и кацане), ВМФ (палубен изтребител), както и за Корпуса на морската пехота на САЩ и Кралския военно-морски флот на Великобритания (късо излитане и вертикално приземяване). Самолетът вече се изнася за Израел. Името му се превежда като “Мълния”. Целият проект се оценява на 1,3 трилиона долара. Първият полет е през 2006 г. До март 2017 година са произведени общо 211 серийни самолета от този тип. Обещанията са, че през 2019 година цената на един изтребител може да падне до около 90 милиона долара.

Екипажът е от един човек. Максималната скорост на ниски височини е Mach 1,2 или 1,470 км/ч. На големи височини данните са за Mach 2+ или 2,414 км/ч.

Бойният радиус на действие е 550 км. Оперативният таван на полета е 18 000 м, а максималната далечина без презареждане – 4220 км. Разполага с богат набор от всякакво въоръжение.

 

Ф-22 „Раптор“ – Първият от пето поколение

42_f-22 Ф-22 “Раптор” на американската компания “Локхийд Мартин” е първият изцяло стелт изтребител, който е на въоръжение засега само в САЩ. Началото е през 1981 г., когато ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов изтребител, който постепенно да замести Ф-15 и да противостои на руските Су-27. Първият “Раптор” („Хищник”) полита през 2003 година. Досега са произведени 166 бройки, единичната цена през първите години е била над 139 милиона долара на машина.

Екипаж: 1 Дължина: 18,90 м Размах на крилете: 13,56 м Височина: 5,08 м. Площ на крилете: 78,04 кв.м. Тегло – празен: 14 380 кг. Тегло – пълен: 25 110 кг. Максимално летателно тегло: 36 290 кг. Максимална скорост на голяма височина: 2,25 Маch (2 410 км/ч). Максимална скорост на малка височина: 1,72 Мach (1 825 км/ч). Максимална дължина на полета без презареждане: 3219 км. Боен радиус: 759 км. Таван на полета: 19 812 м.

 

Рафал – Френската гордост лети и ниско над земята

43-%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0%d0%bb “Рафал”е двудвигателен многоцелеви изтребител от Франция с делтовидна конфигурация на крилете. Това е последният европейски самолет, който е направен без американско участие.Той е конструиран като многоцелеви – да изпълнява задачи по въздушни и земни цели. В началото на 80-те водещите европейски страни – Германия, Франция, Италия, Испания и Великобритания се договарят за съвместно разработване на нов изтребител. Поради неразбирателства около характеристиките на самолета и кой да заема водеща роля в проекта, през 1985 г. Франция се оттегля от съвместното начинание и продължава самостоятелно да разработва “Рафал”. Изтребителят се произвежда в няколко модификации. Конструиран е като многоцелеви, да изпълнява задачи по въздушни и земни цели. Има, разбира се, и палубна модификация за нуждите на френските ВМС. Максималната му скорост е 1912 км/ч, а далечината на полета около 2000 км. Рафал може да изпълнява бръснещ полет по сложен релеф – на 93 м над земята с 900 kм/ч, като заобикаля препятствията в автоматичен режим. През 2015г. за пръв път Рафал се продава в чужбина, като Египет е поръчал 24 бр., Индия- 36 и Катар – 24. Особено впечатляваща е индийската сделка – 8 млрд. евро за тридесет и шест самолета. Първият полет на изтребителя е на 4 юли 1986г. В редовна експлоатация влиза през 2000г. Досега от него са произведени 370 бр.

 

СУ-35 – по оценка на западни експерти е най-опасният

43-%d1%81%d1%83-35 Су-35 е руски високоманеврен многоцелеви изтребител от поколение 4++. (по класификацията на НАТО:Flanker-Е) предназначен за завоевание на превъзходство във въздуха с голям радиус на действие. Авторитетното немско издание Stern и американското The National Interest нарекоха Су-35 най-опасният изтребител в света. Според тях конкурент можел да бъде само американският му аналог Ф-22. Ако в това има доза преувеличение, то не е голямо. По своите бойни възможности Су-35 има малко съперници в света – най-сериозен е американският изтребител Ф-22 “Раптор”.

През 2012 г. са произведени първите шест серийни изтребителя за нуждитена на руските ВВС. В продължение на три години – до 2015 г. са произведени още 48 самолета. Същата година Китай сключва договор за 2 млрд. долара, според който ще купи 24 изтребителя.

СУ-35 развива максимална скорост от 2500 км/ч и има далечина на полета 3600 км/ч. Може да носи 12 ракети за въздушен бой, както и ракети и бомби за поразяване на земни и морски цели- общо 8 тона, повече отколкото тежките бомбардировачи през Втората световна война.

 

Грипен – може да Каца и на шосе

43-%d0%b3%d1%80%d0%b8%d0%bf%d0%b5%d0%bdn Шведският JAS 39 “Gripen” (“Грифон”) на компанията СААБ е многоцелеви изтребител. Приет е на въоръжение във ВВС на Швеция, Унгария, Чехия, Тайланд и Южна Африка. Предстои приемането му и във военновъздушните сили на Бразилия. Използва се от британската Имперска школа за тестови пилоти. “Грипен” е замислен като самолет, съчетаващ висока ефективност, гъвкавост и издръжливост. Съкращението JAS произлиза от думите Jakt (въздушен бой), Attack (наземни удари) и Spaning (разузнаване). Проектът за изтребителя е одобрен през 1982г. Тогава шведското военно министерство решава да проведе конкурс за създаването на нов самолет, вместо да купува изтребители втора ръка. Основната концепция на “Грипен” е да развива високи скорости и да запазва изключителната си маневреност, независимо от височината на полета. Максималната му скорост е 2410 км/ч. А това е повече от френския “Рафал”, американските Ф-16 блок 50 и Ф-18, както и ето европейският “Еврофайтър”. Изтребителят може да каца на обикновени шосета и магистрали, стига да има разстояние 800 м.

Може да каца и на тревни терени в полето. Презарежда се за по-малко от 10 минути с от 5 членен обслужващ персонал. В полеви условия пък двигателят му се сменя за 40 минути. Усъвършенстваната аеродинамика позволява на “Грипен” да носи товари до 6500 кг. и в същото време да запазва високата си маневреност. Първият му полет е на 9 декември 1988г. Досега са произведени 250 изребителя “Грипен”. Бразилия си е поръчала от СААБ 28 бойни и 8 учебнво-бойни самолети.

 

Ф-16 – 4000 бойни сокола служат още

ALLIED FORCE F-16 “Fighting Falcon”(”боен сокол”) е американски боен самолет, разработен през 70-те години на 20 век. F-16 е лек и маневрен многоцелеви изтребител за завоюване на въздушно превъзходство. Той е предназначен да допълни приетия по това време тежък изтребител F-15 “Eagle” с минимално тегло и максимално бойно натоварване. Първият официален полет е на 2 февруари 1974г. А първият предсериен F-16 излита на 8 декември 1976 г. Серийното производство започва през 1978 г. Модификациите на Ф-16 с допълнително радиооборудване и специализирана навигационна система допринасят за отлично прихващане, координация и водене на огън по цели на земя, без значение от метеорологичните условия. В такова изпълнение самолетът е добър изтребител-бомбардировач, но конструктурите отчитат, че това е постигнато с компромис относно маневреността, тъй като допълнителното оборудване увеличава общото тегло на машината. Ф-16 е на въоръжение в 28 държави, като в 19 от тях е основен тактически изтребител.От него са произведени десетки хиляди бройки, като в момента над 4 000 изтребителя Ф-16 са на активна служба в света. Има близо десет модификации, като максималната скорост на една от най-съвременните е 2 145 км/ч и максимална далечина на полета 3943 км. с допълнителни резервоари. Може да носи до 6 ракети въздух-въздух, освен това и ракети въздух-земя/до 4500 кг./, неуправляеми ракети, както и управляеми и неуправляеми бомби. Първото му бойно кръщение е през 1981 г., когато Израел бомбардира с Ф-16 ядрена централа в Ирак. От тогава и до днес участва в стотици бойни действия в горещи точки по света.

 

МиГ-31 – засега е най-бързият

43-%d0%bc%d0%b8%d0%b3-31 Двуместният свръхзвуков изтребител-прехващач МиГ-31 (според кодификацията на НАТО Foxhound – “Фоксер”) е първият съветски боен самолет от четвърто поколение. За създаването му в края на 60-те години на миналия век е имало две основни причини: външна и вътрешна. От една страна, САЩ въвеждат на въоръжение стратегическите крилати ракети и бомбардировача FB-111. Те са можели, прелитайки през Северния полюс, да достигнат границите на бившия СССР на ниски височини, следвайки релефа на местността, без да попадат в полезрението на руските спътници. От друга страна, по това време в руския Север зейва дупка в радиолокационното покритие на границата. Миг-31 е създаден именно за защита на арктическите райони на Русия. Максималната му скорост на голяма височина е 3000 км/ч, а на малка- 1500 км/ч. Практическият таван на полета е 20,6 км, като може да носи 9 т. боен товар. Всички съвременни изтребители, освен тези от пето поколение, не са в пълна степен свръхзвукови, тъй като при тях времето за полет при свръхзвукова скорост е ограничено от конструктивни особености в рамките на от 5 до 15 мин., тъй като за повече време няма да издържи планера. Продължителността на полета на МиГ-31 със свръхзвукова скорост е ограничена единствено от запасите на гориво. Може да лети на max докато му свърши керосина. Нещо повече, той може да премине звуковата бариера в хоризонтален полет и в режим на набиране на височина, докато повечето свръхзвукови самолети преминават на скорост М=1 при полегато пикиране. И до днес остава най-бързият боен самолет в света. Производство на МиГ-31 започва през 1981 г. Към края на 1994 година са построени над 500 бр., след което производството им е спряно. В момента са останали около 150. През 1984 г. започва неговата модернизация. Така е създаден МиГ-31М. Много от данните за него все още са засекретени. По максимална скорост модификацията изпреварва всички подобни самолети в света с над 500 км/ч./blitz.bg

Коментари