Малцина знаят, че български крак е сред първите стъпили в Новия свят. Драган Охридски участва в откриването и завладяването на Америка. Провинциалното ни самочувствие е потулило този факт в мазето на историята.
Вади го на светло изследователят Иван Димитров.
“През лятото на 1942 г. – разказва той – като ученик в гимназията чух да се говори за дневника на Мари-Мадлен сен Жозеф, племенница на бретонския херцог Дьо Вилар. Дневникът е воден от 1491 до 1509 г. В него Мари-Мадлен сен Жозеф съобщава, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драган да Лихнида. Дневникът се намираше тогава у барон Фон Крамер, наследник на испанските херцози Галас. Още тогава Крамер установява, че Лихнида е древното име на Охрид.”
“Нямате представа какво желание ме обзе да проуча делото на Драган Охридски”, добавя Димитров. С паисиевски ентусиазъм той заляга над историческите извори. Обикаля европейските библиотеки и архиви, прелиства вехти книги и ръкописи, превежда, сравнява, уточнява планина документален материал.
Драган Охридски е роден в неизвестна година край известното езеро. За да не стане жертва на “кръвния данък”, който набира момчета за Еничарския корпус, родителите му го пращат в Дубровник. Оттам през Венеция отива в Испания.
Тук започват да го наричат Алонсо де Охеда. “Името трябва да е било Алонсо де Охрида, но твърдото “р” с течение на времето е отпаднало, а името Алонсо в XV в. има две значения: разделен, отдалечен; драг, мил, тоест Драган”, обяснява изследователят Димитров.
Алонсо става паж в свитата на кастилския благородник дон Луис де ла Серда. “Пажът се учел на военно дело и стажувал при сеньора няколко години, докато стане рицар”, пише неговият биограф.
През 1482 г. избухва Гранадската война срещу маврите, в която Драган се сражава девет години. Винаги носел кожена торба с икона на Света Богородица. Понеже Божията майка го закриляла в боевете, българинът влиза в хрониките като Рицаря на Мадоната.
“Драган Охридски – сочи Димитров – се прочува като един от най-храбрите воини в Гранадската война, известен в цяла Испания като Рицаря на Мадоната. След завършването на войната той получава най-високата признателност за проявена храброст лично от кралица Изабела, която му окачва на врата гердан на храбростта, и влиза в свитата й като доверено лице за специални поръчения.”
Такова поръчение е участието на Драган във втората експедиция на Христофор Колумб през 1493 г. Разделя се с него за неизплатена заплата и от 1499 до 1510 г. предприема четири самостоятелни плавания. Открива днешна Бразилия, Гвианите, Венецуела, Колумбия, Панама, Ямайка и други острови по крайбрежието.
Само Драган Охридски е имал цивилизаторски манифест от папата и испанските крале. С него завладява повече територии от Колумб и налива основите на огромна океанска империя. Изгражда селища, вдига черкви, прави първите покръствания на туземци. Бил е губернатор на Венецуела и Колумбия.
Рицарят на Мадоната умира през 1515 г. Погребан е под прага на черквата в Санто Доминго на остров Еспаньола.
“Нека всички да тъпчат костите ми, защото не изпълних дълга си към родината!”, е последната воля на знаменития българин.
инфо: 168chasa.bg
