Планината, която яде мъже

Високо в Андите, в югозападната част на Боливия, извисяващ се над един от най-високите градове в света, се изправя конусовидният връх на Cerro Rico – „Богатата планина“.

Името й е дадено от испанските колониалисти заради огромните количества сребро, които съдържа. Испанците смятат, че цялата планина е направена от сребърна руда.

През 1545 г.

в подножието на Cerro Rico е създаден малък минен град, а около 3 милиона души работят в мините. Стотици хиляди умират при злополуки или са убити от прекомерна работа, глад и болести.

Почти пет века по-късно испанските колониалисти отдавна са изчезнали, но условията в дълбините на планините изглежда са се променили много малко, посочва Amusing Planet.

Десетки мъже и млади момчета все още умират в мините. Векове на минно дело са оставили планината, набраздена с хиляди дупки и нестабилни тунели, като днес съществува сериозен риск от цялостното й срутване.

Всъщност нейната височина вече е намаляла с неколкостотин метра поради засиления добив на сребро по време на испанската монархия.

Според историка Едуардо Галеано, около 16 милиона души са загинали в Cerro Rico от 16 век насам, въпреки че критиците вярват, че цифрата е преувеличена и включва всички хора, които са напуснали региона около мините, а не само тези, които са починали по време на работа в тях.

A post shared by Brian Lim (@officialbrianlim) on

Въпреки че трудно може да се каже колко хора всъщност са загубили живота си в планината, цифрата без съмнение е огромна, печелейки на Cerro Rico прякора „Планината, която яде мъжете“.

Докато много хора умират от злополуки, най-голямата смъртност идва от силикозата – белодробно заболяване, причинено от дишането на прах.

Обикновено в съвременните мини вдигането на прах се предотвратява чрез непрекъснат поток от вода, насочен към уредите, с които миньорите работят. В Cerro Rico не съществува такава практика.

Тук прахът се разпространява из мината, където се вдишва в белите дробове от миньорите. Веднъж попаднал там, той причинява белези на белодробните тъкани, придружени от хронични симптоми, като бронхит, треска, болка в гърдите, загуба на тегло, слабост и в крайна сметка смърт.

Много малко от работещите в мините живеят до четиридесетгодишна възраст. Според местната асоциация на вдовиците, 14 жени губят мъжете си всеки месец.

Днес мините вече не произвеждат количествата сребро, които са бълвали през 18 век. Оттогава насам районът е жертва на бавен икономически спад.

 

Автор: TheM; Източник: Profit.bg