Защо с годините времето започва да тече по-бързо

Защо за възрастните времето тече по-бързо, отколкото за младите, а в силно стресова ситуация виждаме събитията като в „забавен кадър”?

„Само времето ни принадлежи”, казвал римският философ Сенека. И е бил абсолютно прав.

Колкото повече напредва възрастта ни, толкова повече ни се струва, че времето върви по-бързо: в детството един час може да изглежда като цяла вечност, а с остаряването годините летят с безумна скорост – докато се огледаш, децата вече са пораснали, завършили са училище, университет и работят.

Разбира се, обективно ходът на времето не се променя.

Но, усещането, че то се ускорява с годините не е предразсъдък, а има  напълно достоверно научно обяснение.

Учени са определили, че времето субективно се ускорява с величината на квадратен корен от възрастта. Така че, за 40-годишния, една година преминава два пъти по-бързо, отклокото за 10-годишно дете. Най-разпространеното обяснение на този феномен е, че повечето усещания за детето са нови открития, докато възрастните са ги преживявали нееднократно. Поглъщането и обработването на всяка нова информация от мозъка променя чувствително субективното усещане за време. Затова и когато отидем на почивка в чужбина, на място, където не сме били досега 4-5 дни ни се струват като цял месец отсъствие от дома.

И обратното – когато мозъкът често се сблъсква с едни и същи стимули, последните стават „невидими” за нас, тъй като вече са се „закрепили” достатъчно ефективно в паметта и за тях умът изразходва много по-малко ресурси за обработване на информация — произтекла е т.нар. нервна адаптация.

Има и още едно по-специализирано неврофизиологично обяснение. С напредването на годините, в мозъка се променя съдържанието на т.нар. невротрансмитери — посредниците при предаване на сигналите между невроните.  Намалява и нивото на хормона допамин, който модулира работата на базалните ядра – подкорови мозъчни структури, свързани с регулирането на моторните функции и вниманието, участващи в работата на „вътрешния часовник” на сивото вещество, оценяващ интервалите от няколко секунди до няколко минути.

Освен възрастта, на възприятието за време влияят и други фактори. Например, при повишаване на телесната температура, времето субективно се ускорява, а при понижаване се забавя.

Емоциите също имат голямо влияние в субективното усещане за скоростта на времето. А от тях, с най-голям ефект е чувството на страх. Участници в екстремни ситуации като автомобилни катастрофи например споделят впоследствие, че времето в секундите на шоково изживяване сякаш спира и картината пред очите им минавала в забавен режим.

При това, човек може да запомни всяка дреболия в такъв момент, достигайки максимална концентрация на внимание.

Друг любопитен факт от този спектър е, че колкото по-малко емоционален е човек, толкова по-точно определя даден времени интервал. Доказано: най-точните „хронометри” сред хората са болните от депресия. В изследване, проведено от група учени от Университета Хертфордшир във Великобритания, било установено, че хора с т.нар. мека форма на депресия притежават „депресивен реализъм”. Те се фокусират много по-малко от всички останали над външни фактори, които могат да изкривят усещането им за време и така много по-точно определят изминал времени интервал в сравнение с хора без депресия.

Но дори и най-точните хора-хронометри са лесно податливи на едно необичайно изкривяване на времевото възприятия. Известно е, че сигналите от различни анализатори постъпват в мозъка с различна скорост. Сивото вещество обаче успява да обедини в едно информация, постъпваща асинхронно от различни органи и чувства и дори да я подреди правилно. Но как? С търсенето на отговори на този въпрос се е занимавал американският невробиолог Дейвид Ийгълмен. Неговата теория по въпроса гласи, че при интеграцията на различни сигналиq мозъкът се ръководи от принципа на очакване на най-бавния сигнал. Излиза, че нашето съзнание постоянно живее до известна степен в миналото.

 Автор: TheM; По материали от Lifehacket