Уникални археологически открития в Черно море

Морски археологически проект „Черно море“ („МАП Черно море“), най-мащабното до днес археологическо изследване на праисторическата и историческата археология на западната част на Черно море, приключи втората си експедиция на терен.

По време на полевата работа научният екип изследва и документира над 40 корабокрушения, които за пръв път ни представят кораби, досега известни само от исторически документи. Корабокрушенията, които включват плавателни съдове от ІХ – Х век, ХІІ – ХІV век и от ХVІІ – ХІХ век, ни дават нова информация за връзките на черноморските крайбрежни общества със света и демонстрират интензивен начин на живот, свързан с морето и мореплаването.
Изненадващо доброто състояние на всички проучени останки се дължи на безкислородните условия в Черно море на дълбочини над 150 м.

Втората експедиция се проведе от 1 до 26 септември в акваторията между с. Резово на българо-турската граница и н. Галата край Варна от изследователския кораб Stril Explorer. „МАП Черно море“ посрещна официални гости и медии на борда на кораба в Деня на отворените врати при завръщането му на 26 септември в пристанището на град Бургас.

Екипът от учени, сред които проф. Людмил Вагалински, д-р Крум Бъчваров и д-р Калин Димитров, неизменна част от проекта, експерти и сътрудници, разказа какво е постигнато по време на втората експедиция на терен. Новините и подробностите около проекта бяха представени от проф. Джон Адамс, главен научен ръководител на „МАП Черно море“.

Международен научен екип, финансиран от британската благотворителна фондация „Експедиции и образование“ (EEF Expeditions), изследва българската акватория, която включва територии, залети преди хиляди години след края на последния ледников период.

„МАП Черно море“ търси отговор на въпроса кога се е случило това, колко бързо се е променило морското равнище, как процесът е повлиял на древното население в региона – все проблеми, предмет на разгорещени научни дебати сред изследователите на Черно море през последните десетилетия.

За да отговори на тези въпроси, проектът използва геофизични методи, които помагат да се открие някогашната суша, лежаща под днешното морско дъно, както и да се анализира и датира потъването й.

Изследователският кораб за дълбоководни проучвания Stril Explorer, с който се проведе втората експедиция, е снабден с най-модерното оборудване, съществуващо в момента. Основните уреди са монтирани на два дистанционноуправляеми подводни апарата (ROV), единият от които (Supporter) е оптимизиран за триизмерна фотограметрия и видеозаснемане с висока резолюция.

Другият подводен апарат Surveyor Interceptor е разработен от проучвателните компании ММТ и Reach Subsea и е единствен по рода си, отличаващ се с това, че се движи с три пъти по-висока скорост от аналозите си. Surveyor Interceptor носи на борда пълен комплект геофизични измервателни уреди, светлини, камери с висока резолюция и лазерен скенер.

По време на проекта този изследователски апарат проучи над 1000 линейни километра от акваторията и постави нови рекорди за достигната дълбочина (1800 метра) и постоянна работна скорост от над 12 км в час.

Екипът на Черноморския археологически проект се състои от учени от Програмата по морска археология на Университета в Саутхемптън (Великобритания), който е установил партньорство с Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и с българския Център за подводна археология.

Проектът се осъществява, следвайки изискванията на българското законодателство с разрешителни, издадени от Министерство на културата, Министерство на външните работи и в стриктно съблюдаване на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, приета от ЮНЕСКО през 2001 година и ратифицирана от България.

Партньорски институции на проекта са Антропологическият факултет и Морската програма на Университета на Кънектикът (САЩ), Морският археологически изследователски институт към Университета Сьодертьорн (Södertörn), Швеция, Гръцкият център за морски проучвания и ММТ, компанията, чийто основател Ола Оскарсон проектира подводния изследователски апарат Surveyor Interceptor.

Освен научните изследвания, основни елементи от проекта са образователна програма и създаване на документален филм. Реализирайки тези цели, осем британски ученици бяха избрани да се присъединят към научния екип, за да наблюдават операциите и дори да участват в много от тях.

Тъй като популяризирането на науката е важно толкова, колкото и самата наука, създаването на научно-популярен документален филм за проекта е възложено на филмовия екип Black Sea Films, включващ създателите на световноизвестната серия на БиБиСи „Синя планета“ (Blue Planet) и „Планета Земя“ (Planet Earth).

Дълбоководната археология често е оспорвана територия между бизнеса и науката, но този проект, най-големият по рода си в света, показва как може да се осъществи резултатно партньорство между академичните среди и морската индустрия, особено ако е финансирано от далновидни институции като Фондацията за експедиции и образование.

Повече информация за проекта можете да прочете на официалния му уебсайт www.blackseamap.com.

Коментари