Много често може да видите или чуете израза „ да чукнем на дърво“. Оказва се, че това е традицията, която е най-разпространена в днешно време. Почти всеки човек я практикува. Според информацията ни дадена от детска възраст, чукаме на дърво за да не чуе дявола, и затова ако се чука на дървена маса, се чука отдолу, защото може да се е скрил дявола под масата.

Но откъде всъщност идва този обичай.

Преди днешните официални религии, езичниците по цял свят се прекланяли на дървета, на които били приписвани митични свойства. Някои използвали дърветата като оракули, а други ги включвали в своите религиозни церемонии. Според езичниците, в дърветата живеели духове, които могат да помагат, но могат и да вредят.

Версията: „да не чуе дявола“

Първата версия е, че европейците удряли по дървото, като така прогонвали духа, за да не чуе той съкровените им разговори и да не им напакости от завист.

Втора версия: „да чукнем за късмет“

Според друга версия, молещите се докосват до дървото, за да се допитат за нещо до обитаващия го дух или да благодарят на духа, че им е изпълнил някои искания. През вековете този езически обичай е бил забравен, но асоциацията между чукането на дърво и късметът се запазила.