Това е въпрос, който терзае съвременния човек, впил се грандомански в идеята, че пенисът и циците трябва да са големи. Защо елините са изобразявали чурките на атлетичните си фигури по толкова микроскопичен начин? Хипотезите са много и както може би предполагаш, ние имаме своята.
Естествено, преди да ти изложим мнението си, сме се консултирали на едно-две места, за да не говорим празни приказки.
Мнението на съвременниците ни, които се занимават с древно изкуство, е, че скулптурите са един съвършено отделен дял от изкуството, в който се акцентира върху други качества, а не върху потентността.
Малкият пенис е асоцииран с атлетизма и аеродинамиката на мъжкото тяло. Сигурно сте чували, че спортистите на Олимпиадите често са се борели чисто голи. Причината е, че така се демонстрира човешката сила, неподправена от нищо чуждо. Дрехи, оръжия, доспехи и всякакви други приспособления омаловажавали успехите на атлета.
В този ред на мисли, един голям член между краката би попречил на спортиста, за да бяга, за да се бори или да прави, каквато и да било друга физическа активност, невключваща положена жена по гръб.
Поглеждаме сега за кратко в друг дял на изкуството, а именно изобразителното. Там се вижда ярък контраст по отношение на пениса. Художниците рядко решавали да рисуват малки пениси и почти винаги мъжествата имали библейски измерения.
Ако проучите внимателно трудовете на великите художници, ще забележите, че рядко изобразените сцени са на атлети и спортисти. Почти винаги говорим за велики войни, които покорявали света с меч в ръка и пенис в другата.
Изброените чужди хипотези ни карат да изложим и своята теза, че малките пениси на древните гръцки скулптури имат своята логика в това, че голямото пикало би пречило в почти всички активности, освен една. Това би било в разрез с идеята, че мъжът е способен на всичко.
А и ако трябва да отговорим малко по-детски на въпроса, ще кажем, че чукът и длетото не са като съвременните фини инструменти, които да са в състояние да изваят един хубав голям надървен чеп, без да го счупят при най-малкото невнимание.
Автор: Десислав Янкулов
