Консумацията на алкохол е толкова широко разпространена в историята, че някои дори я наричат „универсален език“. И наистина, трудно бихте могли да посочите култура или събитие от историята, в които не е ставало въпрос за алкохол (или липсата на такъв).
При алкохолните напитки всъщност говорим просто за химия и психология. Когато дрождите консумират въглехидратите в зърнените култури, зеленчуците и плодовете, те произвеждат течност на име етанол (етилов алкохол).
Когато той бъде погълнат от човек, се превръща в химикал наречен ацеталдехид, след което се разгражда до въглероден диоксид и вода. Макар етиловият алкохол да е токсичен в по-големи дози, умерените количества отпускат мускулите и стимулират мозъка, с което падат задръжките.
Това обяснение обаче е твърде просто за нещо, което хората произвеждат и консумират от зората на цивилизацията. Древните шумери, живели преди 4500 години, дори са почитали богинята Нинкаси, закриляла производството и продажбата на бира. Всички сме чували и за Дионис, тракийския бог на виното, лозарството и веселието.
Оказва се, че има много какво да се научи за алкохола и сега ще ви предложим 10 забележителни факта.
Виното е изобретено преди колелото
Не е ясно точно кога древните ни предшественици са започнали да се наливат с алкохол, но най-вероятно са открили ефекта на алкохола, когато са яли ферментирали плодове от земята. На хората толкова много им харесало опияняващото усещане, че когато започнали да се занимават със земеделие и да живеят в стабилни общности, решили сами да опитат да получат този резултат.
Химикът и археолог Патрик Макговърн е анализирал парчета от глинени съдове, намерени в китайско селище на 9000 години и е открил в тях следи от медовина – вино, произвеждано от мед. Древната напитка е имала алкохолно съдържание около 10%.
За сравнение, грънчарското колело е изобретено в Месопотамия 3500 години по-късно, а колесниците са се появили три века след това. Поне знаем, че по онова време хората не са се притеснявали, че след няколко питиета ще трябва да си търсят трезвен шофьор.
Имало е бира, произвеждана от антарктически лед
Ако сте почитатели на бирата (че как иначе?!), сигурно сте запознати с различни марки, които са известни с това, че се правят с планинска изворна вода или някаква друга екзотична съставка.
През 2010г обаче, специалистите от австралийската компания Nail Brewing са открили начин да надминат всички останали. Те са създали ограничена серия бира с вода от разтопен антарктически лед. Въпросният лед е бил доставен от активистката група Sea Shepherd Conservation Society, която води кампания против лова на китове в Южния океан.
Разбира се, не е имало как да си купите специалната бира Antarctic Nail Ale от магазина. Тя е била разпродадена на цена 1850 австралийски долара за бутилка, а приходите от продажбите са дарени на активистката група.
Текилата може да е единствено от Мексико
Според мексиканския закон (който САЩ зачита), известната напитка трябва да съдържа поне 51% ликьор, дестилиран от сладкия нектар на синьо агаве. Пустинното растение вирее предимно в Халиско, макар още четири мексикански щата да произвеждат законно текила. Името й пък идва от индианците Текила, населяващи Халиско.
Когато южноафриканците започнали да произвеждат своя версия на текилата преди десетина години, използвайки подобно на агаве растение, мексиканците изобщо не харесали идеята. Дипломатите на Мексико използвали споразуменията за международна търговия, за да забранят на южноафриканските компании да наричат продукта си текила. Вместо това те трябвало да го рекламират като „агава“.
Виното невинаги става по-добро с годините
Ако не сте сомелиери (експерти по виното), лесно може да се подлъжете по приказките за старите вина и да повярвате, че колкото по-старо е едно вино, толкова е по-добро.
Това обаче не е така. Повечето важни неща за едно вино се определят според това в коя година точно е произведено – какъв е бил климатът тогава и как е повлиял на гроздето при беритба.
Що се отнася до възрастта, тя често е недостатък, а не предимство. Повечето вина – особено белите – губят вкусовите си качества и стават по-кисели с времето. Само определени червени вина и няколко вида шампанско подобряват качеството си с годините, но дори и при тях това е въпрос на личен вкус.
Като оставим настрана изключенията, виното обикновено трябва да се консумира в рамките на една-две години след като е бутилирано.
Американското правителство е сипвало отрова в алкохола
По време на Сухия режим през 20-те години, американското правителство се опитало да забрани продажбата на алкохол, но не особено успешно. Към средата на десетилетието властите се видели в чудо, защото повечето американци продължили да пият алкохол, макар и нелегален. Тогава решили да прибягнат до доста крайни – и убийствени – мерки.
Със знанието, че милиони литри индустриален алкохол бил задиган от контрабандистите за производството на пиячка, през 1926г властите наредили на компаниите да добавят отрова (формалдехид, хлороформ и метилов алкохол) в своите продукти.
Консуматорите на нелегален алкохол започнали да измират като мухи. Смътността била толкова висока, че главният медицински следовател на Ню Йорк публично разкрил схемата на една пресконференция. „Американското правителство трябва да поеме моралната отговорност за смъртните случаи в следствие на отровен алкохол, макар да не може да бъде държано отговорно пред закона.“ – казал той.
Но ефектът бил нулев. Първата година 400 човека се тръшнали от отровния алкохол в Ню Йорк, а на втората година смъртността нараснала на 700. Правителството продължило да трови алкохола чак до края на Сухия режим през 1933г.
Въздържанието е по-опасно за здравето от пиенето
От десетилетия чуваме колко опасен е алкохолът и как може да превърне черния дроб в швейцарско сирене и да причини всякакви други ужасии на тялото. Но когато учените се заели сериозно да изучават смъртността при пиячите и при въздържателите, те направили шокиращо откритие. По неясни причини, въздържанието от алкохол всъщност увеличава риска от смърт.
През 2010г, психологът Чарлз Холахан от Тексаския университет в Остин публикува изследване, в което описва как за период от 20 години, 69% от участвалите в проучването въздържатели починали. При консумиращите сериозно алкохол, смъртността била 60%. Групата с най-дълга продължителност на живота от всички 1824 участници се състояла от хора, консумиращи умерено алкохол. Само 41% от тях били починали за същия период.
Някои може да кажат, че въздържателите са били бивши алкохолици, но Холахан и неговите колеги с взели това предвид, заедно със здравословните проблеми и други фактори.
От диетичните разредители се напивате по-бързо
Хората, които се притесняват от калориите в пиячката, понякога решават да използват диетична кола или друго безалкохолно за разредител. Това обаче води до неочаквани последствия.
Учени от университета в Кентъки са открили, че хората, които често разреждат питиетата си с безалкохолни с изкуствени подсладители, дават повече промили в кръвта при тестовете. Причината е, че при другите разредители захарта забавя абсорбирането на алкохола в кръвта.
Уискито първоначално е безцветно
Част от чара на уискито е богатият му кехлибарен цвят, напомнящ ни, че пием нещо, което е отлежавало години.
Може да се изненадате обаче да научите, че този цвят всъщност е добавка. Етиловият алкохол е бистра, безцветна течност, такива са и повечето видове уиски. След дестилация, течността се прехвърля да отлежава в дъбови бъчви, които са били сушени на въздух в продължение на 9 месеца и след това са били обгорени отвътре, за да се създаде тънък „червен слой“, богат на захари и карамелизиран танин. Тези химикали, когато бъдат абсорбирани от уискито, променят вкуса му и му придават кехлибарен цвят.
Американците са пили повече алкохол, отколкото вода
Ранните американски заселници биха се шокирали от днешната консумация на алкохол в страната – защото е много по-малка, отколкото е била по тяхно време. През 17-и и 18-и век, много американци гледали на алкохола не само като на приятно развлечение, но и като на чудотворно лекарство, което можело да лекува много болести и да върне живинката у старците. В резултат на това, те често започвали деня с напитка и продължавали да се наливат до вечерта, когато завършвали с няколко чашки в таверната.
През 1790г, според правителствени данни, средностатистическият американец е консумирал 129л бира или сйдер, 19л уиски или други дестилирани напитки, 4л вино.
През 2010г, тази статистика изглежда така: 80л бира, 6л уиски, 8л вино.
Друга причина за високата консумация на алкохол по онова време е, че тогава водата често не е била годна за пиене. Макар това да е било по-скоро европейски проблем, първите заселници решили да не рискуват и продължили да предпочитат бирата и виното пред водата.
Бяло вино може да се получи и от червено грозде
Героят на Пол Джамати в „Отбивки“ наблегна много върху този факт, но за онези от нас, за които хубавото вино е просто онова с коркова тапа, а не с капачка, това може да е изненадващо. Бяло вино може да се прави от червено грозде. Шампанското например се прави от сортовете грозде Пино ноар и Пино Мьоние (и двата са червени), както и бялото Шардоне, като трите сорта грозде обикновено се смесват.
Гроздовият сок е бистър и прозрачен. Червеното грозде има такъв цвят, защото ципата му съдържа червен пигмент. Ако сокът от него бъде изстискан и бързо отделен от ципата, той остава бистър. При производството на червено вино пък, винарите оставят ципите на червеното грозде да киснат в сока по време на ферментацията.
Автор: TheM; Източник: iskamdaznam.com
