Човекът, който живее без 90% от мозъка

Той е французин, сравнително здрав и живее относително нормален начин на живот, въпреки отсъствието на 90% от мозъка си. Този удивителен случай кара учените да преосмислят теориите за биологичната природа на съзнанието.

Въпреки десетилетията изследвания, специалистите все още не могат да обяснят феномена на съзнанието – фундаменталният начин, с който хората взаимодействат със света, другите хора и самите себе си. Ние знаем, че това „нещо“ се формира в мозъка на базата на невроните.

Но как съзнанието се запазва, когато липсват по-голямата част от невроните?

Този клиничен случай, за първи път описан в научното списание Lancet преди почти десетилетие, все още се обсъжда в научните среди.

Към момента на приемането си в болницата пациентът е бил на 44 години и до тогава не си е правел томография и не е знаел, че на практика няма мозък. Научната статия не разкрива самоличността на пациента, за да запази конфиденциалността, но учените обясняват, че голяма част от живота си той е живял съвсем нормално, дори без да подозира, че има нещо особено в себе си.

Сканирането на мозъка му става почти случайно. Човекът отива в болницата с оплаквания от слабост в левия крак, но лекарят го изпраща на томография. Резултатите от MRI показали, че черепът на човека е почти изцяло запълнен с течност. Останала е само тънък външен слой мозъчна субстанция, а вътрешната част на мозъка почти отсъства.

Учените смятат, че мозъкът на пациента бавно е унищожен в продължение на 30 години с натрупването на течност – процес, известен като хидроцефалия. Тази диагноза му е поставена още в неговото детство и му е сложен байпас, за да се възстанови движението на гръбначно-мозъчната (ликворната) течност, но когато става на 14 години, байпасът е отстранен. От тогава, течността се натрупва в черепа и мозъкът му постепенно е унищожен.

Човекът има не много висок коефициент на интелигентност IQ 75,  но не е и психически непълноценен. Това не му пречи да работи като държавен служител, да се ожени и да има две деца.

Когато историята на този необичаен пациент е публикувана в научната преса, тя веднага привлича вниманието на учените. Изненадващо е, че човекът е останал жив, още повече, е в съзнание, живее нормално и работи.

В същото време този случай позволи да се проверят някои от теориите за човешкото съзнание. Въпреки, че това може да изглежда медицинско чудо, то също така е голямо предизвикателство за когнитивните психолози, отбелязва Аксел Клийманс (Axel Cleeremans) от Свободния университет в Брюксел.

„Всяка теория на съзнанието трябва да може да обясни защо човек, на когото липсват 90% от неговите неврони, все още проявява нормално поведение“, коментира Клийманс.

Една теория на съзнанието, която се основава на „конкретни невроанатомични функции“ не може да обяснени такива случаи.

С други думи, оказва се, че мозъкът не разполага с конкретни области, където „живее“ съзнанието.

На теория фронталните, париеталните, темпоралните и окципиталните (тилните) дялове на мозъка контролират движението, усещанията, езика, зрението, слуха, емоционалните и когнитивните функции. Но всички тези тези области са силно редуцирани при французина. Фактът, че не страда от значителни психически последици е заради това, възникналото увреждане се е развивало бавно с течение на времето и мозъкът му е имал възможност да се адаптира, за да оцелее, въпреки големината на нарушената област.

Аксел Клийманс представя своя теория за първи път публикувана през 2011 година. Той я нарича състояние на „радикална пластичност“ на мозъка. Тази теза напълно отговаря на най-новите изследвания, които показват необичайна пластичност на мозъка, способен да се възстанови от травми, „да препрограмира“ някои части, за да изпълняват нови задачи, са възстанови съзнанието и пълна работоспособност.

Клийманс, който изнесе лекция по темата на конференцията на Асоциацията за научно изследване на съзнанието в Буенос Айрес през юни 2016, смята, че радикалната пластичност на мозъка е от ключово значение, за да се разбере как работи съзнанието.

Той смята, че мозъкът се научава да има съзнание. И затова само няколко специфични невронни функции са необходими за съзнанието, тъй като областите на мозъка са в състояние да се адаптират и да развиват съзнание.

„Съзнанието е неконцептуална теория за мозъка за самия себе си, придобит чрез опит – чрез обучение, взаимодействие със себе си, света, и с други хора“, коментира ученият.

В научната си работа, публикувана във Fronties in Psychology,  Клийманс обяснява, че съществуването на съзнание означава, че човек не просто има информация, но също така е наясно с факта, че разполага с информация. С други думи, за разлика от термометъра, който показва температурата, съзнателният човек едновременно знае температура и се грижи за това познание. Клийманс посочва, че мозъкът непрекъснато и несъзнателно се учи отново да регистрира собствената си активност, и тези отчети на „самодиагностика“ са в основата на съзнателния опит.

В крайна сметка, според Клийманс, съзнанието е „теория на мозъка за самия себе си“. И така, въпреки че французинът има малък мозък, той все още очевидно е в състояние да генерира една теория за себе си и е „поразителен случай за начина, по който мозъкът се научава да се адаптира“.

 

Източник: nauka.offnews.bg