Първият ми стриптийз

Уважаеми читателю, имам да ти се похваля нещо. Снощи бе официалното ми кръщение в света на стриптийза или така да се каже – девствеността ми в тази област бе отнета, макар и по неособено впечатляващ начин. Ама то май така си е винаги с първия път. Очакванията са грандиозни, а реалността е посредствена.

И все пак най-лошият стриптийз е по-добър от никакъв, нали?

Човек би се изненадал много, че едва сега съм посетил за пръв път подобно заведение, имайки в предвид тоновете глупости, с които ви заливам през последната година на тема секс и жени. Е, не ме съдете прекалено, защото едва ли има човек на 26, който да е видял и опитал всичко на света.

Ще се опитам сега да ви опиша, какво изпитах снощи, когато влязох в популярен столичен стриптийз клуб и се настаних на първия ред пред сцената, за да видя с очите си, какво е пред лицето ти професионално да се клатят чифт сочни цици.

За миг усетих себе си, като онези нещастни самци от американските филми, които работят по 16 часа на ден, вземат заплата на първо число и единственото им забавление е в нуди-бара, където да изхарчи някой лев за фалшиво внимание и още по-фалшив алкохол. Да речем, че съм се чувствал, като Ал Бънди, но без комичната нотка.

Още с влизането на сцената имаше една девойка, която поклащаше бедра под звуците на не много подходяща музика. Танцьорката вече беше по без нищо, а гледката ме удари директно в ерогенната зона. Опитах се да запазя самообладание, но съм сигурен, че отстрани съм изглеждал нелепо.

Седнах, поръчах си вода или тоник на сервитьорка, която очевидно беше с произход от бившите съветски републики. Поисках и лед, както и веднага да си платя сметката, тъй като цените в тези клубове са баснословни. Не това е причината за безалкохолния ми избор, все пак. Тези от вас, които редовно следят писанията ми, знаят че съм от въздържателите, които си позволяват с мъка чаша вино и то по изключително специални поводи.

Настъпва моментът, в който да загледам жадно към сцената в опит да не смесвам работата с удоволствията, но в крайна сметка така и не мога да определя целта на посещението си. Да речем, че е било по малко и от двете.

Сега ще се опитам да ви вкарам в своите обувки. Помните ли първият път, в който сте видели гола жена, за да ви отнеме девствеността? А помните ли, колко притеснен сте били, да не би да се изложите? И накрая помните ли, колко плахо стъпвахте във всяко свое действие, тъй като всеки миг е съвършено нов за вас? Е, точно такива усещания минаха през цялото ми тяло и си признавам, че дори треперех от вълнение. Притеснените ми трепети не утихнаха в продължение на цял час, докато не видях целия колектив на танцьорките, които изкарваха по 2-3 песни на сцената.

След това притеснението не си отиде напълно, но поотпусна малко коленете ми, за да мога една идея по-трезво да оценя видяното. Да ви призная – не останах особено впечатлен.

Сред момичетата имаше някои доста допри попадения, но и такива, на които им отиваше повече да работят на сергия за зеленчуци, отколкото да се събличат за пари. Не си спомням точно колко стриптизьорки бяха на смяна, но да речем, че измежду всички си харесах две, най-много три. Едната демонстрира онази закачливост, която несъзнателно те кара да бръкнеш в джоба си и да помолиш сервитьорката да ти развали една педесетачка. Втората демонстрира подобни естествени физически дадености, че чак пенсионерът в мен се запита – „какво прави едно толкова красиво момиче тук?“ Третата имаше по малко и от двете. Не беше перфектна в бюста и задника, но да речем, че тук е повече въпрос на вкус. Заигравката ѝ с мен също можеше да е малко по-предразполагаща, но и там се виждаше, че е понатрупала известен опит.

След момичетата най-важното в един стриптийз клуб е музиката. Без притеснения мога да кажа, че този аспект беше под всякаква критика. За час и половина чух едва няколко парчета, които да зададат нужния ритъм, че танцьорките да разклатят бюст, по начин по който да му стане готино на зрителя. Останалите 75 минути минаха под звуците на любимите радио парчета на човек, който едва вчера е заменил Nokia 3310 с iPhone 5S и е разбрал, че светът е преминал в следващия век.

Цялостната ми оценка за официалното ми кръщение в света на стриптийза е, че в България има огромно поле за развитие в тази област, тъй като потенциала ни е голям. Било то, като момичета или като клиенти. Определено, ако бях обикновен посетител на клуба и музиката беше подходяща, щях да изхарча немалко пари и да си направя една наистина приятна вечер в средата на седмицата. За финал искам да ви споделя една неособено оригинална мисъл, която си повтарях през целия път от клуба до вкъщи: „Малки, средни или големи – циците са си цици и чувството да видиш нечии за пръв път си остава незабравимо.“

Автор: Десислав Янкулов