Преформизмът през 17-ти и 18-ти век била много популярна теория: хората тогава вярвали, че в сперматозоидите има малки човечета. По това време се е вихрела истинска научна война, учените не могли да постигнат съгласие по отношение на произхода на човека. Връзката между секса и бебетата била очевидна, но как се получавали децата, така и никой не знаел.

Съществували две основни теории.

Първата се наричала епигенезис: група неидентифицирани клетки бавно се развиват по определен образ и придобиват набор от характеристики.

Втората теория е преформизъм: според нея в сперматозоидите или яйцеклетките предварително има малки човечета, които започват да растат веднага след зачеването.

Хората харесвали идеята за механичната вселена. Първата теорията не се вписвала във вижданията им – според тази теория нито сперматозоидите, нито яйцеклетките са „човечета“ и дори първоначално не са живи, а само по време на бременността от тях се образувала някаква „жизнена същност“. Проформизмът бил далеч по-разбираем: малки копия на съществуващи вече хора, които при правилни обстоятелства се увеличавали. Един от най-известните проформисти бил Николас Хартсойкър – ученик на Антони ван Льовенхук, известен като бащата на микробиологията. Двамата били първите, които „видели“ човечета в човешката сперма.

Според Хартсойкър нямало никаква „жизнена същност“ в сперматозоидите, а миниатюрни преплетени фигурки. Той описал това, което видял вътре в семенната течност и направил подробни рисунки. Това почти за век станало решаващ аргумент в полза на преформизма. Когато се появило по-добро оборудване и спермата можело да се изследва по-добре, станало ясно, че в нея няма никакви миниатюрни човечета.