Как се става шампион с 6 равенства и 1 победа?

Очевидно за това трябва да попитаме треньора на Португалия – Фернандо Сантош, защото явно той е създателят на тази формула, която донесе Европейската титла на „Селесао“ за 2016.

Снощният финал за трофея бе черешката на тортата, която гледахме в последния месеца, а именно триумфът на тактическата дисциплина и дефанзивния футбол. Ако преди 30-40 години се е говорело за катеначото на италианците, днес спокойно можем да кажем, че онези времена са се завърнали, за да изместят тики-таката на Испания, която царуваше в изминалата декада.

Измежду всички Фернандо Сантош е този,  който заслужава най-много суперлативи

Измежду всички Фернандо Сантош е този, който заслужава най-много суперлативи

Няма да е несправедливо, ако кажем, че Португалия си заслужиха титлата, но не, благодарение на най-атрактивния футбол, а на най-мъдрия.

Максимата, че „мачовете се печелят от нападението, а шампионатите от защитата“ важи в най-голяма степен именно за тях.

Европа изпраща сезона на изненадите, защото след титлата на Лестър във Висшата лига на Англия, триумфът на ЦСКА в Купата на България и спечелената Лига Европа от Севиля, в сезона в който спечелиха едва 2-3 победи далеч от дома, дойде ред и на не по-малко изненадващата Европейска титла на Португалия.

Самият двубой започна много гръмко за домакините от Франция, които нямаха намерение да изчакват съперника, а се втурнаха уверено напред. На няколко пъти добри отигравания на Муса Сисоко едва не доведоха до гол, но непоклатимата защита на „Селесао„, водена от стража им Руй Патрицио, не се поддаде на натиска. Дидие Дешан явно бе решил да спечели мача с агресия и атрактивна игра, което бе малко изненадващо, имайки в предвид, че „петлите“ рядко си позволяваха да подхождат толкова смело в предходните си двубои. Липсата на Н’Голо Канте в титулярните 11 говореше точно за това, че атакуващите функции на Сисоко бяха предпочетени от съвършената игра в защита на другия дефанзивен халф.

Съдбата обича да взема,  но понякога обича и да дава

Съдбата обича да взема, но понякога обича и да дава

Португалците се опитаха да укротят силния домакински натиск и успяваха, като събитията се стичаха според плана им, докато в 22′ Дмитри Пайет не направи нещо, което накара целия футболен свят да погледне със съжаление към телевизионните си екрани. Едва ли е останал безразличен зрител към контузията на Кристиано Роналдо, защото в този момент сякаш съдбата бе на път да лиши футбола от едно от най-талантливите си отрочета в един от най-важните моменти за кариерата му. Въпреки проявата на амбиция, да остане на терена, кристалната обвивка на Роналдо се пропука и го видяхме да рухва на терена с насълзени очи. На негово място Фернандо Сантош пусна Рикардо Куарешма, като това бе идеалният момент, да видим, дали Португалия наистина е този отбор, за който Нани твърди, че не е само колегата му от Реал Мадрид.

Първата част завърши в минорно темпо, а второто полувреме пак тръгна по същия начин – Франция търсеше повече гола, докато Пепе и компания се бранеха смело в собствената половина.

Антоан Гризман изведе своите до тук,  но така и не успя да направи най-важната стъпка в кариерата си

Антоан Гризман изведе своите до тук, но така и не успя да направи най-важната стъпка в кариерата си

Този път „мореплавателите“ се опитаха на няколко пъти да намерят вратата на Лорис, но стражът, макар и разколебан, успя да се справи.

Бавно и сигурно отивахме към продълженията, когато влезлият, като резерва за „петлите“, Андре Пиер Жиняк не уцели страничната греда за Патрицио в 89′. За съжаление на зрителите на този финал това бе и най-близкото до гол положение в мача.

Тук е моментът да споменем тактическите решения на двамата треньори, защото в крайна сметка на тях се пада отговорността за успеха или провала на отборите им. Сантош реши да пусне в игра Куарешма, Едер и Жоао Моутиньо още преди края на редовните 90, като само първият бе избран по принуда. Дешан пък вкара Коман, Жиняк и Мартиал, от които последният бе пуснат чак в 110′. Разликата между тези шестимата бе, че от португалска страна бяха готови на всичко, за да помогнат на отбора си, докато другите трима просто показаха, че им липсва онази мотивация, която се изисква, за да се докажеш на най-високо ниво. Младоците от Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед с нищо не заслужиха мястото си на това Европейско, докато старчетата в противниковия лагер осъзнаваха, че славата отива при онези, които я искат по-силно.

Едер ознаменува отличната си игра с победното попадение в мача

Едер ознаменува отличната си игра с победното попадение в мача

Именно един от гореспоменатите стана герой за съотборниците си. Едер се превърна в най-активния офанзивен играч на Португалия, откакто влезе на терена и точно той получи възможност да надиграе един на един Лоран Кошчелни и да прати топката зад гърба на Уго Лорис с прецизен удар извън наказателното поле в 109′.

В този момент цяла Франция бе смълчана, докато на скамейката на Португалия се появи най-големият им фен и същевременно играещ треньор – Кристиано Роналдо. Въпреки превръзката на лявото му коляно, той не спираше да подкрепя съотборниците си и да им дава наставления заедно със старши-треньора. Изглежда, че капитанът все пак поведе своите напред в опита си да постигне това, което го разделяше от най-великите в историята – успех с националния си тим. Ще е доста любопитно да чуем критиците на звездата, чиито основни аргументи до сега бяха свързани именно с липсата на точно този златен медал във витрината му.

Ето, че последният месец, в който Европа бе футбол, приключи и е време всички да си направят равносметките. Докато те го правят, Португалия има пълното право да празнува, да скача и да пее заедно със своите любимци, донесли им така мечтаната Европейска купа, убегнала на колоси от ранга на Фиго, Руй Коща и Еузебио. За това трябва да благодарят най-вече на най-великия футболист в своята история – Кристиано Роналдо.

Мястото на Кристиано Роналдо между Пеле и Марадона вече е повече от заслужено

Мястото на Кристиано Роналдо между Пеле и Марадона вече е повече от заслужено

Автор: Десислав Янкулов