Войните по принцип са едно от най-лошите неща в познатия ни свят. Те са най-крайната мярка в провалената комуникация между хората. Винаги след тях се сее смърт и разруха, но понякога има и едни малки моменти, които за миг могат да те накарат да спреш да мислиш за войната. Такъв момент е историята на една медичка, която разказва за на пръв поглед неестественото желание на войник, чиито крака били откъснати от бомба.
Събитията са се случили в Афганистан, а военните части са тези на САЩ и Англия. Полевата медицинска сестра е родом от Саутхамптън, като по онова време е била на 21 години.
Американецът попаднал на мина по време на престрелка с талибаните, което не отнема живота му, но го осакатява до такава степен, че взривът откъсва и двата му крака.
Редник Емили Томкинс се намесила мигновено, за да се опита да спаси живота на своя боен другар, като тя третирала раните с всичко налично, а за болката му дала максималното допустимо количество морфин, макар да била напълно наясно, че то няма да е достатъчно.
В този момент никой не би предположил, че раненият би имал сили, за да се шегува, но въпреки това той ѝ каза: „Направи нещо полезно най-накрая и ми покажи гърдите си.“
Редник Томкинс приела предложението с усмивка и без излишна драма, като в последствие дори написала отворено писмо до военното подразделение, в което служели, че такива неща не са нетипични на бойното поле.
Друга нейна колежка пък изразила възмущението си, защото също ѝ се налагало често да среща подобно отношение от свои пациенти под свистенето на куршумите. Тя дори признава, че нерядко ѝ предлагали да им направи фелацио и дори да прави секс с тях. Според неназованата медичка, това е проява на безкрайно неуважение към опитите на медицинското лице да спаси живота им. Иска ѝ се поне в подобни тежки моменти войниците да я приемат за боен другар, а не за сексуален обект.
В крайна сметка не става ясно, дали военните медички някога са удовлетворявали желанията на ранените, но това не пречи на всеки следващ да си пробва късмета, защото все пак може и да му е за последен път.
Автор: Десислав Янкулов Източник: Likes
