За виното и хората

Веднъж в Бостън се провела дегустация на вино, на която присъствали някои от най-популярните сомелиери в света. Условията на дегустацията били прости. 25 от най-добрите вина, чиято цена не трябвало да бъде по-висока от 12 долара, били купени от обикновен бостънски магазин. След това била избрана специална комисия, която да дегустира „на сляпо“ белите и червените вина и да изберат най-доброто.

 Интересното е, че на първо място било поставено най-евтиното вино. Дотук с доверието към „ескпертите“.

Друг интересен случай с дегустатори на вино се разиграл през 2001 г., когато Фредерик Броше от университета в Бордо провел два независими един от друг експеримента, които са показателни за качествата на някои сомелиери. В първия експеримент Броше възложил на 57 експерта  да опишат впечатленията си от две вина. На експертите били дадени 2 чаши, в които имало бяло и червено вино. Идеята била,  че червеното вино всъщност не било червено, а бяло, но оцветено с хранителни бои. Това обаче не попречило на сомелиерите да опишат качествата на виното с познатите си термини: един от експертите оценил виното като божествено, а друг дори почувствал смачканите червени плодове. Никой дори не усетил, че това си е бяло вино!

download

Вторият тест на Броше бил още по-съкрушителен за експертите. Той взел обикновена бутилка бордо и го налял в две различни бутилки с различни етикети. Едната бутилка била „гран крю“, а другата – обикновено  вино. Въпреки че реално пиели едно и също вино, експертите го описали по различен начин: „гран крю“-то било „приятно, естествено, комплексно, балансирано и завладяващо“, а обикновенното според тях било „слабо, безвкусно, ненаситено, просто”. Голяма част от експертите не препоръчали обикновенното вино за консумация.

Експертите са типичен пример за модата.

Вкусът им не се различава по нищо от вкуса на обикновените хора. Хората просто имат нужда да се вслушат в мнението на някого, затова има и „експерти“, а дали мнението на „експертите“ е правилно преценете вие.