За мъртвите казват, че винаги остават в сърцата на онези, които са ги обичали. В едно индонезийско село в Южен Сулавеси, населено с етноса тораджа, карат покойниците „да вървят“ като зомбита. Изравят мъртъвците, преобличат ги и се разхождат с тях.

Всичко това е част от ритуала Ма’Нене, свързан с почистване на труповете, който се състои всяка година през август, тъй като, според древните вярвания, душата на умрелия трябва да се завърне в родното село.

Местните изравят телата на мъртвите си роднини, изкъпват ги, сресват ги и ги обличат в нови дрехи. Вадят дори трупове на деца. Ковчезите се подменят, а мумиите се разхождат из селото. Според обичая, душата на умрелия трябва да се завърне в селото, от което произлиза, това означава, че ако човекът е починал на път, семейството му отива на мястото на нещастието и връща покойника в дома му.  Освен мумии там човек може да види и ковчези, разположени на дървени скелета по скалите(доста подобни на китайските висящи ковчези). Климатичните условия и естественото остаряване на дървото е оставило големи пролуки в дървените сандъци, през които се показват костите и черепите на починалите. Характерни за региона са тау-тау -дървени фигури на умрелите.

Смята се, че традицията да се използват тау-тау започва през 19 век. Според местните тези фигури съдържат духа на починалия, като той при определени условия може да възкръсне, а дървеното му копие заема мястото му в гроба.