Днес празнуваме един от най-старите български обичаи – Еньовден

Този обичай е много по-стар от Християнството у нас, като неговите корени датират от времената, когато сме почитали бога на Слънцето и тепърва сме се превръщали от номади в земевладелци.

По традиция днес билкарите излизат призори, за да наберат билки, тъй като се смята, че тяхната сила е най-голяма именно на този ден. С първите слънчеви лъчи се появява и росата, която е считана за живителната сила по нашите земи.

Едно древно поверие гласи, че неизлечимо болните имали единствен шанс, за да се излекуват, ако облекат бяла нощница и се търкулнат по някой планински склон, точно когато слънцето изгрява.

Така те попивали всички лековити свойства на билките по земята и се връщали към живота.

Друга традиция гласи, че всеки трябва да стане рано сутрин, да се изправи срещу слънцето при изгрев и да погледне през рамо към сянката си. Ако я вижда цялата, значи ще е здрав през цялата година, но, ако вижда половината, значи ще боледува.

С навлизането на Християнството църквата налага промяна, за да се изкорени езическия празник. Както нерядко става, опитите са неуспешни и затова паралелно се празнува рождението на Свети Йоан Кръстител, а обичаите за двата празника се преплитат. Така църквата позволила на хората у нас да празнуват празника на Слънцето и билките, но по начина, по който тя иска.

Да ви е честит първият летен празник, с който официално се слага началото на отпускарския сезон в нашето съвремие, докато в древността работата за нашите прадеди тепърва е започвала.

Автор: Десислав Янкулов