Най-кървавата война в историята на човека е родила някои от най-легендарните истории на нашето съвремие. Холивуд неслучайно има десетки филми по тази тема и дори европейското кино създаде не една и две киноленти. Но има една история, която все още не е разказани на големия екран (или поне не ни е известно) и тя е на Хиро Онода – войникът, защитавал знамето на Япония в продължение на 29 години.
Първите дни на военната служба на Онода започнали през 1944, когато войната вече била към края си, но ние с вас знаем това, благодарение на учебниците по история, докато тогава все още никой не бил наясно, че Алиансът ще победи, а Нацистите и техните съюзници ще се предадат година по-късно.
Задачата на втория лейтенант била да охранява пост в планината заедно с колегите си – редник Ючи Акацу, ефрейтор Шьочи Шумада и редник първи клас Киншичу Козука. Четиримата се разположили в импровизирано укрепление и получили заръки, че трябва да го бранят с цената на всичко, докато не дойдат висшестоящи офицери и да им дадат нови нареждания.
Хиро Онода
Онода в ролята си на командир на групата давал заповедите и той бил готов наистина да вложи всичко, за да брани интереса на Япония. До такава степен бил отдаден, че усетил конспирация, когато получил информация, че страната му е капитулирала. Някак не му се струвало възможно великата Империя да се предаде безславно пред лицето на врага. Информацията била заклеймена за хитър трик на пропагандата и четиримата не се предали.
Но не такъв бил патриотизмът на останалите, защото през 1949 Ючи Акацу дезертирал и се предал на местната филипинска управа, като в продължение на 6 месеца се лутал в горите, докато намери цивилизация. Другите все пак останали верни, макар и разколебани.
През 1952 самолет прелетял над главите им, за да пусне снимки на близките на войниците и писмо, което ги освобождавало от военна служба и ги приканвало да предадат оръжията си и да се върнат у дома, но, както вече сами можете да предположите, Онода не повярвал на нито една дума от написаното.
Групата дори на няколко пъти влязла в престрелки с полицията, местни рибари и случайни минувачи. През 53 Шимада бил тежко ранен в крака, но сам Онода го излекувал и го подготвил за бъдещите битки, една от които все пак отнема живота му година по-късно. Подобна съдба имал Козука, защото през 1972 бива убит от полицейски куршум. Причината за престрелката станал палежът на близки фермерски посеви с ориз, защото те мислели, че насажденията принадлежали на противника.
През февруари 1974 Норио Сузуки – пътешественик, който бил любопитен, за да разбере, дали историите за Хиро Онода са истина, тръгнал да броди из горите, за да открие ветерана. Отнело му 4 дни, за да се натъкне на войника, но за далеч по-кратко време успял да се сприятели с него. Сузуки го убедил, че войната наистина е приключила, предлагайки му да отскочи до военното министерство на Япония, които лично да се заемат със случая и да спасят техния служител от 30-годишната служба. Двамата си направили обща снимка, която да послужи за доказателство и наистина от министерството предприели активни мерки, за да върнат Онода у дома.
Те потърсили прекия му ръководител – майор Йошими Танигучи, който по онова време работел в книжарница. Идеята била, че Онода би предал оръжията си, само ако му бъдат поискани от Танигучи.
В крайна сметка на 18 декември 1974 Хиро Онода предава функциониращата си пушка Arisaka Type 99, 500 пълнителя с муниции, меч и няколко гранати. В екипировката му имало и нож, който бил даден от майка му, за да се самоубие, ако бъде заловен в плен от противника.
Моментът, в който Втората Световна Война наистина приключва
Този случай остава в историята, като една от най-дългите и всеотдайни служби в историята на военното дело. След Онода е имало мнозина, който са мислели, че войните са продължили по-дълго, но никой не е останал верен на службата и поста си цели 29 години. Хиро Онода умира от сърдечна недостатъчност през 2014, когато е на 91 години, а главният секретар на Япония – Йошихиде Суга, отдава нужната му почит, давайки го за пример на всеки един настоящ и бъдещ войник в японската армия.
Автор: Десислав Янкулов
