Ако има едно питие, което може да представи България по най-добрия начин пред света, то това несъмнено е ракията. „Огнената вода“ е смятана за една от най-старите алкохолни напитки в Света, като догадки за нейния произход твърдят, че тя е създадена за пръв път преди около 4000 години.

Нелепо би било да претендираме, че именно ние сме първоизточника на ракията с оглед горното твърдение, но през годините ние сме единствените, успели да развият питието и да го усъвършенстват във вида, в който го познаваме днес. Погледнато по този начин, ние можем да оспорим принадлежността на всеки един алкохол, постигнат, чрез дестилация, в света.

Все пак това са и аргументите на съседките ни от Румъния и Сърбия, които имат най-сериозен интерес, да докажат, че ракията е тяхна, а не наша.

Достатъчно е човек да отвори едва две археологически книги, за да обори всеки един от аргументите на нашите конкуренти в това отношение, защото двете страни са прекалено млади, за да имат, каквото и да било право върху традиционната българска напитка.

Преди да продължа, искам да заявя гласно и недвусмислено – ракията е едно от най-ценните БЪЛГАРСКИ наследства и всеки, който застава на противоположната страна, може да бъде смятан за неук глупак.

Сега е време да си поговорим малко за археология.

В нашите земи има разкопки, открити един древен съд за дестилиране на алкохолни напитки и парфюми. Този артефакт се нарича алембик. Алембикът е изобретение на Ябин-Ибн-Хаям – персийски учен от VIII век, който е считан за бащата на химията, като наука. Негови са първите записки за описване на дестилацията, като процес за производство на благовония.

Казанът за варене на ракия е наследник на алембика

Първоначално алембикът служел за създаването на познатите днес парфюми, които съвременната индустрия е доразвила с интеграцията на други типове технологии, но методът за варене на природни ресурси се запазва в дестилериите.

Най-старата находка от алембик е открита в България и е установено, че тя датира от XII век, когато се създава и Втората Българска Държава, когато Асен и Петър освобождават нашите територии от Византийско робство или както съвременната история е по-склонна да твърди – от робството на Римската империя.

По онова време явно тук са се произвеждали продукти от алембик, а фактът, че парфюмите вече са претърпели определени технологични развития, говори за създаването единствено на алкохолни напитки.

Алембик

Тук идва и един според момент – дали по онова време у нас сме имали дума, която да отговаря на днешната „ракия“? Самият ѝ произход е арабски, така че е прекалено вероятно да говорим за съвършено различно наименование, макар и да става дума за питиета с едни и същи вкусови качества и начини за добиване. Но мисля, че спорът тук не е за самото име, а за произхода на питието.

Нека се набързо погледнем, кога са създадени Сърбия и Румъния. Македония изобщо не я коментираме, защото това на практика и теория си е България.

Сърбия конкретно търпи няколко трансформации, като най-старите им предшественици, датират от края на XIX век, ако приемем, че Кралството на Сърбия е първата обособена сръбска държава.

Румъния от друга страна са малко по-стари. През XIV век на картата на Европа се появяват княжество Молдова и княжество Влахия. Вторите са считани за първите румънци, като преди това в дълги години териториите им са били български. Точно по тази причина в Молдова в момента живеят доста хора, самоопределящи се именно за българи, докато във Влахия имат самочувствието на самостоятелен народ. По времето на Османската империя те запазват условен суверенитет, а пълната си независимост извоюват през 1877, а 16 години по-рано се превръщат в Румъния.

В най-добрия случай съседите ни могат да ни благодарят, че сме ги дарили с едно от най-разпознаваемите питиета в световен мащаб, а не да претендират, че е плод на техните предшественици. Макар, че това също може да е вярно, стига да признаят, че именно българите сме въпросните предшественици.

Това мисля, че е достатъчно, за да докажем патента си върху ракията и спокойно да се прославим пред света, като едни от първите дестилатори на алкохолни напитки в света.

Автор: Десислав Янкулов