Уилям Кавендиш бил доста ексцентричен лорд. Можел да си позволи да прекара дълго време в легнало положение без да обръща внимание на никого. Нищо не го интересувало, нито военната му служба, нито законното му място в парламента. Единственото, което можело да извади лорда от летаргията била млада оперна певица.

Той бил толкова увлечен по дамата, че дори ú направил предложение, но получил отказ.

След отказа лордът станал още по-необщителен и самовглъбен. По това време по наследство Кавендиш получил титлата херцог на Портланд и се преместил в Уелбек. Първото нещо, което новоизпеченият лорд започнал да прави, било… да копае.

С възрастта Кавендиш станал още по асоциален. Забранил на прислугата да го поздравява, обличал се в черни дрехи и се разхождал през нощта. В една от стаите си имал потаен вход, който водел към тъмница, където никой не знаел какво върши херцогът.

Херцогът умира през 1897. След смъртта му в подземията е открита:

Огромна зала за танци.

Параклис.

Много билярдни зали.

библиотеки и безкрайни коридори, по които висели красиви картини.

Всички помещения в подземията били боядисани в розово и ярко осветени. А сред множеството картини в балната зала на централно място бил сложен портрет на неговата любима. Хората били шокирани, всички го познавали като мрачен човек който само лежи и мързелува, а в действителност той създавал нов свят.